taзи тема съм я писал не поради мисли и размишления, приятелю, а от Емоция, висша Емоция на екстаз...
когато съм в този ексаз се чувствам по един велик начин...
когато изляза от това състояние, дори когато изпитвам удоволствие ако го поставя в сравнение с този екстаз то изглежда именно като лукче до торта, че и повече...
Палтон чел ли си... неговата идея е че всичко е пещера тук, а ние сме оковани и невиждаме света извън пещерата, който е истинския , нарича го Идеалния свят, в който можем да се радваме постоянно на това, което наричаме Любов...
боя се че не от мисли, а от изживявания съм достигнал до горната теза...
вероятно... възможно е, да , да ми липства силата и умението да преживявам тази тукашна реалност и да се задоволя само с нея... но наистина нищо от външния свят тук не ми е доставяла подобни върхови екстазни преживявания...
смятам, че напред в еволюцията наистина има светове, в които обичайното състояние на съзнанието не е като това тук, а всичко е пропито с екстаз...
Когато ме обеземе тази велика еугория на Екстаз и просто не мога да не твърдя това, но иначе, да, ако не го почувствам с месеци ще се примиря и аз и едва ли бих написал тази тема незвисимо от мислите си...
ако имам мисли, то тази тема не е писана поради мисли, а поради велики, неописуеми емоции...

Доброто е семе на щастието, както злото - на страданието!