|
|
| Тема |
 Syrceto |
|
| Автор |
Lucid (magdanoz) |
|
| Публикувано | 13.01.02 12:54 |
|
|
|
Staro moe stihotworenie... i makar che s dneshna data bih mogla da se abstrahiram ot nego... wse mi se struwa, che ako sa chestni sprjamo sebe si, njakoi hora biha se poznali...
* * *
Ние не пишем писма на себе си.
Дори и на части от себе си.
Даже и на собственото си сърце.
Пък и какво бихме написали?
“Мило сърце! Как си? Аз съм добре. Днес те видях да плачеш на улицата, но ти се отвърна от мен. Ако мога по някакъв
начин да ти помогна...”
...бихме написали.
Но не го правим.
Защото не можем.
Човек просто не пише писма на себе си.
Или на части от себе си.
И съвсем не на собственото си сърце
Вероятно се страхуваме от отговора.
Spri sweta!
| |
| |
| 
|
|
