За всяко шибано нещо в света си има начало, но за началото на света няма и помен в природата, като че ли винаги всичко си е стояло по един и същи начин. Колкото повече разкриваме истината за нашето битие,толкова повече ние разбулваме истината за смисъла на своето съществуване. Отговорът на този въпрос обаче, ще се крепи винаги на недоказани предположения или хипотези т.е вяра. И не е ли това крайната цел на всички учени ,и на цялото знание за света като цяло? Единственият и сигурен път за развитието на науката се явяват следствията, които ни карат да търсим причината която ги е породила. До вчера разкритата причина обясняваше следствията, днес обаче този отговор е незадоволителен. Дори ако днес "смятаме", че сме в златната среда ,за бьдещето това е крайност. Причината вече се явява следствие на друга по-всеобхватна причина. Търсейки тази нова формула, теория или обяснение научните познания се задълбочават. Следователно причината породила света ,никога няма да бъде достигната посредством науката ,тъй като винаги ще се търси причина за следствията ,а самата причина ще е следствие на друга причина и т.н. Вярващите приемат Господ като абсолютната първопричина ,но въпреки това търсят мотиви(причини) ,които да обосноват логично действията му. Най видния търсач от които е Августин Блаженни . Учените уж претендират че хаоса бил нашето битие, но все още продължават да го търсят ,вярвайки в детерминизма-тоталната природна закономерност. С една скапана дума. КРАЙ НА ШИБАНИТЕ ЧОВЕШКИ ТЪРСЕНИЯ НИКОГА НЯМА ДА ИМА. Но ако приемем че Бог съществува, всемогъществото му - това че може да предвиди всичко лишава човек от свободния избор. Човек е робот, пионка. Тогава е излишна наградата или наказанието. Няма нужда от рай или ад, защото дървото си е просто лошо, или просто добро ,то не може да бъде друго. По този начин се получава отрицание на библейския Бог, което е и противоречие. "Излиза" така че ако има бог - творец, създател на света. То е същество/ва на по-високо стъпало на развитие, но също така обусловен от обстоятелствата, т.е от по-висше същество, което стои над него като бог и т.н. Но това е още по неразбираемо, следователно и неприемливо. Но ако Бог е свободен въпреки че всичко показва че той е обусловен от някакви си мотиви или причини, тогава аналогично човек също е свободен въпреки че всичко сочи обратното. Но Бог и свободния човешки избор са несъвместими заедно, така че отново се връщаме в началото на нашите разсъждения. Ако Хаосът е начало на нашето битие, тогава може да се каже че човек е свободен в своя избор, следователно и отговорен за действията си, макар че тогава пък няма пред кого да е отговорен. Но това по никакъв начин не може да обясни психологическите закономерности и тенденции, а също и т.нр. "случайности" като добро или лошо съответно късмет и нещастие.

Ivan_pl = нека не се опитваме да обесняваме всичко само по научен път,както ти се ще...

Аз макар и атеист, никога не се усъмнявам в съществуването на Бог - а може би възприятията ни за Бога са не нещо друго, а извънземна цивилизация да речем най-грубо...Но и това едва ли е наука...

Аз съм казано на гръцки,а и не само на гръцки - антихрист!