Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 12:05 27.11.20 
Клубове/ Религия и мистика / Процесинг Всички теми Следваща тема Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Чудесно обяснение за пречещия и безсилен ум
Автор Selesta (минаваща)
Публикувано22.12.01 19:59  



Пусна го Някой (нерегистриран)


Бо Ин Ра. “Книга за разговорите” Глава “Знание и действителност”

“Ти си истински син на Запада. Онова, което получаваш не като “наука” ти се вижда съмнително, и ти не се доверяваш на истината, ако не я срещнеш като “наука” в смисъла в който тази дума се разбира във вашите виши училища. Ще се наложи да се отучиш приятелю мой.
Ще се наложи да разбираш един друг вид учение, различно от онова, което единственно е признато във вашите страни.
Искаш ли да поститнеш истината трябва преди всичко да убиеш илюзията, че истината била “знание”.
Твоят стремеж трябва да бъде насочен към друто.
Ти трябва да се стремиш да проникнеш в дълбоката същност на Действителността.
Светът на душата е непрекъснато възникваща Действителност.
Единственният начин да разгадаеш светът на душата, е да встъпиш в този недостижим да земните сетива свят като свидетел на неговата Действителност.
Тогава едва ще намериш и оная мъдрост за която и най мъдрият не може нищо да “знае”. Мъдростта, позната истински само на онзи , който е преживял в себе си тази Действителност, и всеки час може отново да я преживее...
...Както при игра на шах са възможни безброй комбинации на фигурите върху дъската, но въпреки това игралното поле никога не може да надхвърли рамките на шахматната дъска, така и всички резултати постигнати чрез мислене, остават завинаги обвързани с законите на самото мислене и никога не могат да излязат извън своето игрално поле.
А онова което вие искате да постигнете с мисъл , стои много далече от това игрално поле; то може наистина да стане обект на мисленето, след като бъде намерено, но никога при никакви обстоятелства не може да се намери чрез мислене...
... За да открие “филосовският камък” на мъдреците – истината - прадълбоката тайна на всички тайни, - праизворът даряващ покой и утоляващ всяко въжделение, - не е нужно да се знае, че земята обикаля около слънцето, че звездите на ноща не са светилници на небесният купол, а космични тела, от къде идват мълнията и гръмотевицата, или какво по точно представляват другите подобни явления разгадани от човешкият разум. Всичко това е в последна сметка абсолютно безразлично за изживяване на Праосновното.
Слънцето може спокойно да следва всекидневният си път около земята, мълнията и гръмотевиците можеха да бъдат прояви на демонични сили, а звездите – малки светлинки , запалвани всяка вечер над нашите глави от въздушни духове. Всичко това трябва да се разглежда като абсолютно несъщественно, когато става въпрос за крайното познание на Истината , за преживяване на Вечното.Кое и да е измислено обяснение на всички тия явления би послужило на човека също така както и най-точното познаване на природно дадените закономерности,потвърдено чрез използуване на всякакви сложни инструменти.
Ние изпитваме съжаление към човешката насоченост на волята , която кара това знание да изглежда тъй необикновенно ценно за човека, защото утежнява неговият път към Духа.
Той загубва чрез това знание един свят на чувствата, с който би трябвало да остане сраснат. Чрез своите инструменти той създава гигантски органи на мисловно схващане които съвсем не се намират в хармонично съответствие с дадената му възприемателна способност, и сам себе си лъже, когато си мисли че чрез тези разсъдъчни познания, вече отдавна не отговарящи на неговите истински възможности за изява, той се доближава макар и на косъм до истината, която в края на краищата търси. Единственният резултат на тези негови усилия е съзнанието за безпомощност по отношение на дадената му сила, едно чувство на дисхармония между “знание” и възможности за постигане.Това чувство на безсилие го повежда да пренебрегва действително дадената му чисто духовна сила, гледайки в същото време с гордост на своите “открития” без да осъзнава че именно те го лишават от най-доброто, защото задържат волята му в насока далеч в страни от истинската му крайна цел.
Той загубва чувството за относителност в даденостите на външният свят, загубва чувство за това, че законите на природата, които той възнамерява да опознае по този начин , дори ако правилно ги е опознал, имат само условна валидност и че силата на Духа не може наистина да промени “законите”, но може да промени самите предпоставки на външният свят.
А Вечното, което всъщност човекът с цената на всички тези усилия желае да научи все по-ясно да опознава, остава по този начин завинаги недостъпно за неговото познание, докато той не промени насочеността на своето търсене.
Утре целият този Космос на неизмеримото пространство може да стане на прах, една нова вселена с напълно различни предпоставки може да изпълни просторите, могат да се проявят “природни закони”, за които цялата ви “наука “ нищо не подозира, без с това да се е променило нищо в абсолютният Дух, който трябва да се постигне чрез вживяване.
Суетно и ефимерно е всяко гордо “знание”, което се стремите да постигнете във външното . Суетно и ефимерно е всяко въображаемо “познание”, което има нужда от патериците на философстващото мислене, докато схващането на същественното постигнато чрез преживяване, превръща най-неукият просяк, който неподозиращ нищо за така наречената от вас “култура" и “прогрес” седи в своята колиба в леса и живее само от милостинята на поклонниците, принудени да преброждат джунглата, във вечен Цар на всички светове, в Майстор на всеки живот.
Не е наистина нужно да се оттегляте, подобно на такъв един йога, в девственият лес, дори е желателно ученикът на Мъдростта, живеещ на запад да усвои дотолкова външните знания на своето време, че да може да говори с езика на това време с хората на своята страна. Обаче никое външно научно познание не бива да му препречва пътя водещ го до преживяване на духовното познание. Не бива да се превръща в окови спъващи вървежа му напрад.
Едва когато превъзмогне външното си знание, той може вече сериозно да се надява да намери в себе си сигурното “знание” чрез вживяване в Духа.

1920г.



Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* Чудесно обяснение за пречещия и безсилен ум Selesta   22.12.01 19:59
. * Чудесно обяснение valsodar   22.12.01 21:38
. * Re: Чудесно обяснение за пречещия и безсилен ум lvan_pl   23.12.01 14:50
. * Re: Чудесно обяснение за пречещия и безсилен ум Hяkoй   23.12.01 15:25
. * Re: Чудесно обяснение за пречещия и безсилен ум lvan_pl   23.12.01 17:05
. * Re: Чудесно обяснение за пречещия и безсилен ум Selesta   23.12.01 20:03
. * Re: Чудесно обяснение за пречещия и безсилен ум lvan_pl   23.12.01 20:59
. * Re: Чудесно обяснение за пречещия и безсилен ум Hяkoй   23.12.01 22:35
. * Re: Чудесно обяснение за пречещия и безсилен ум Selesta   23.12.01 19:59
. * Re: Чудесно обяснение за пречещия и безсилен ум lvan_pl   23.12.01 21:00
. * Re: Чудесно обяснение за пречещия и безсилен ум Crazy Space   27.05.19 21:06
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2020 Dir.bg Всички права запазени.