Не мисля, че някои има нужда от помощ
По цял ден(ден, нощ, не спя) гледам хората и не виждам нищо нередно с тях, всеки е точно какъвто трябва да бъде, не е необходимо да става нещо с тях. Всеки преживява точно това, което е поискал. Никъде не виждам нищо друго освен светлина и празник. Не бих могъл да изпитам нито съжаление, нито гняв към тях, че не са такива кавито са, единтвено любов (съвсем не литературно понятие или начин на изразяване, в някои моменти дори не мога да дишам заради това).
Не пиша това заради някава противопоставяне на твоята тема, виждам добрите ти чувства. Моля бъди внимателен и ми задай ми един въпрос - за теб е важно