Родословието на човека от Ани Безант:
“За да разкрием с възможно най-голяма точност родословието на човека, ще бъде добре да следваме главните направления в три линии на еволюция:
1) Духовна - най-важната, защото духът е господар на материята, която той управлява и оформя. Без да имаме знание за тази духовна еволюция човекът си остава за нас един неразрешим проблем.
2) Физическа - другият полюс на човешката природа, родословието на човешкото тяло. Духовното родословие е постепенното слизане на духа в материята, а физическото родословие е възлизането на духа през материята, която той оформя за проява на собствените си сили.
3) Интелектуална - тогава, когато имаме вече горните две линии (едната на слизане, другата на възкачване), стигаме до точката, където към тях се присъединява и тази трета - на интелектуалната еволюция - която ги съединява, за да се получи човекът. Това е идването на Аза, който влиза в притежание на физическото си обиталище и го свързва с духа, който го е сътворил и оформил със своето висше влияние. След като изследваме трите линии на еволюция: духовната, физическата и интелектуалната, ще видим да се разкрива пред нас една панорама, която ясно представя целия произход на човека в неговитете велики очертания и ще започнем да схващаме по нещичко от чудесата на тази човешка природа, която е Бог - Бог проявен във форма - и която е божествена както по същност, така и по сили.”
Мисловната сила от Ани Безант:
“Тази малка книга има за цел да помогне на любознателния читател да изучи своята собствена природа откъм нейната умствена страна. Ако усвои тук изложените принципи, той ще се насочи към сътрудничество с Природата по пътя на своята собствена еволюция и ще се издигне умствено много по-бързо, отколкото ако не познава законите на своето развитие.
Познавател, Познаваемо и Знание - това са онези три, обединени в едно, неща, в същността на които трябва добре да се вникне, за да може мисловната сила да бъде насочена към единствено правилния път на развитие, т.е. към работа за подпомагане развитието на света. Нашата задача е да разгадаем природата на Познавателя, природата на Познаваемото, природата на връзката установена помежду им и как тя възниква. Осъзнаем ли всичко това, ще сме направили действителна стъпка към онова себепознание, което е мъдрост.”
|