?

Нещо не разбрах. Нарцис? Отражения?
Все пак , признавам, изобщо не съм казала (споменавала), че съм от търсещите духа (със " духовен стремеж ") Да приемем, че някога съм била, и за това достатъчно добре познавам както Бо Ин Ра , така и Ницше (и още други разни много неща)

Да приемем също , че в известна степен съм и самовлюбена?

Но на въпроса: какво променяме?

Ако трябва да бъда откровенна, ама съвсем откровенна, трябва да призная , че не съм от големите оптимисти. И то не е защото и сега не се опитвам да върша така нещата, че уж да вървят към по-хубаво, по-добро,

песимизма ми идва от това, че не вярвам, вече не вярвам, че могат.
И за това вече не разбирам Бо Ин Ра, а предпочитам автори като Норберт Класен, които са по-близо до реалността. Не задруго....
а защото съм виждала със собствените си очи как нещата се променят. Да как се променят, до неузнаваемост,
а уж от нищо,
от дума,
дреха,
жест,
да, нещата се променят твърде бързо. Твърде лесно.

Въпросът е в какво посока?

Въпросът е ако искаме да променяме....нещо в себе си, разбираме ли , че променяме и другите около себе си?

Да, нека променяме, и нека променяме към добро!

Но какво е добро?!

Аз искам най-после някой да даде ясна и точна дефиниция за това,
при това по възможност валидна за всички хора!

Защото съм чувала, при това от неглупави, дори мъдри хора,
толкова различни дефиниции,
че чак ми е трудно да ги изброя.

И, вярвай ми, толкова съм мислила за това, че чак главата ми тежи. Но не сега и в момента, а по принцип.

Защото аз искам да знам.

Както предполагам и всеки друг човек.
Защото всички хора се стремят към някакво добро, както го разбират самите те, дори и да го назовават .........както и да е.

И какво е доброто?

Свобода?

Любов?

Каква любов?

Състрадание?

Енергия?

Знание?


Не не ми отговаряй,
нали знаеш защо е страдал Едип?
От незнение, от незнание,

така нека и аз да си страдам, нека всички страдаме

АЛЕЛУЯ!