Виждаш ли сега защо ти казвам, че бързаш. Дай да се изприказваш. Свърши ли.
От къде знаеш аз колко книги съм чела, че два пъти повтаряш, че си чел два пъти колкото мен.
Казах ти-не умееш да слушаш, завихрена ти е енергията, не умееш да приемаш, загрижен си на всяка цена да изпъкнеш...и в резултат изпускаш...пропускаш...
Нищо не мога да ти кажа, защото ти си зает със себе си. Прекалено.

Невъзможно е да не е възможно.