„всички останали задължително мислят по начина, по който ти мислиш.“
Така е. Ако човек премести за малко фокуса от себе си, от собствените си интереси и стремежи, лесно забелязва, че създанията около него си приличат по много основни неща – дишане, хранене, инстинкти за оцеляване и размножаване, даже усещания и емоции.
Различават се обаче по мисленето. Но пак се обособяват две групи- едните обичат да мислят и мислят самостоятелно, критично, творчески, а другата – не обичат или не могат да мислят, доверяват се основно на инстинкти и усещания или на чуждо мислене, особено, ако то им допада.
(тук да не вземеш да насочваш пак дискусията върху теб или мен – говорим принципно за ролята на мисленето, за оня шаблон:„спри ума“, както и за идентичността)
„Ти му се подчиняваш, за мен се е размил, защото достигам до части от съществото си, до които ти ще достигнеш, чак след като умреш.“ – това е интересно – и по какво се различава състоянието ти , достигайки то тия части от съществото си?
|