Не подхождам с ирония или недоверие, а избирам да разглеждам устройството на всемира от различни гледни точки, през различни хипотези.
Вярно е, външни сили започват дресировка над нас още от раждането ни в тая физическа реалност- без значение семейство, общество или извънземни.
Но си мисля, че когато ние дресираме животни или отглеждаме растения, търсим контакт с тях, общуване, а не се опитваме да ги водим към висши реалности.
А идеята, че сме несъвършени същества, които следва да бъдат придърпвани към преход нагоре до красив свят, изпълнен само с любов и светлина, без лошо, без работа и пр., не ми се вижда състоятелна.
И в тая реалност има колкото щеш любов и светлина, куп интересни неща, само трябва да държим отворени сетивата си за тях.
Не те ли привлича идеята да приемем, че с раждането си съществата /без значение растения, животни, земляни или извънземни/ започваме да се отдалечаваме от цялото за да проучим една конкретна реалност, с доброто и лошото в нея, а в определен момент ще се върнем към цялото?
|