Стремежът трябва да е към връзка с висшето, защото сега времето е такова, че се придвижваме от трета в четвърта плътност, от физическата реалност и егото към смесена реалност на физическо и духовно, в която реалност главна роля играе висшия аз.
Който се стреми към рационалния ум, непрекъснато му се подбива почвата под краката и затова всичко се проваля. Птицата има крака и криле, тя е свикнала да ходи само с крака - просто си го представи, не ми опонирай. Сега седи на клон, клонът непрекъснато го режат с цел тя да хвръкне, обаче тя се изхитря непрекъснато да търчи от клон на клон и така да се задържа. Целта е да литне и ще и се режат клоните, докато не го направи.

Отделно енергиите, които текат и стават все по-силни, правят пукнатините пропасти. Помниш ли как натуралистично съм го обяснявала много пъти - чашата има пукнатина и с нея можем да си служим с години, но ако я пъхнем в микровълновата, пукнатината ще се разшири и ще разбие чашата. Е, сега течащите енергии правят земята микровълнова и пукнатините се пукат.

За поритиците пък съвсем не става въпрос, те отдавна са си продали душите на дявола, което се изразява чрез липса на здрав разум, душата означава съвест, а съвестта води до здрав разум.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя