Интересно, какво нескромно намираш във феникса, това не би ми хрумнало, да деля животинките и символите на скромни и нескромни, наскоро слушах Башар, който говореше за феникса, птица която е вечна и през 1000 години се самоизгаря, само за да се възроди отново на друго, по-високо ниво и така вечно се самообновява. И казваше да бъдем като феникса, да горим...всъщност предпочитам да горя, да светя, отколкото да бъда привличана от чужда светлина.

Ти можеш да се бориш с мрака.
Можеш да чакаш светлината.
Можеш да търсиш светлината.
Можеш да разпространяваш светлината.
А можеш и да светиш.

Отношението към светлината е като отношението към парите - можеш да ги изкарваш, получаваш, имаш, печелиш...значи ти избираш да я търсиш, а аз избирам да светя.
И нищо нескромно няма в това, понятието скромност тук е изкуствено, всеки избира онова, което вибрира с него.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя