ми то никой не бяга от себе си, вчера чух много хубав текст не казвам от кого
За болката и самоубийството. Че всъщност човек не иска да избяга от себе си, защото всеки е прекрасен когато е себе си...обаче се опитва да избяга от ... познай! обичам го тоя човек, с тоя процесинг
От мислите и постулатите, които са му натрапени, не са негови, той хем вярва в тях, хем е наясно, че те са чуждо тяло в него.
Ма няма да го превеждам, щото ми писна и българи не го гледат.
Всичката болка представлява съпротивление на истинското ни аз. Колкото повече се съпротивляваме, толкова повече болка изпитваме, и стигаме до момента, когато не издържаме на повече болка, заради това с опитваме да избягаме, като се разделим с тялото си.
Но ако човек разбере, че единствената причина за болката не е тялото, а наличието на система от вярвания, която ни кара да се съпротивляваме на нашите истински вибрации, тогава по-скоро ще убиваме не тялото си, а тези постулати.
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|