Можеше да се сблъскаш с противодействие от организация, институция, система.
Тези сблъсъци по-малко ме притесняват - знам и мога как да аги преодолявам на рационално, законово и практическо ниво. Докато сблъсъци с близки хора ме разтърсват отвътре. Дават ми несигурност, каквато външни фактори и външни хора не могат да ми привнесат.
Вероятно е грешка да работя с близки хора, винаги съм гледала да имам дистанция межди лични и работни контакти. Сега не знам какво ми щукна.
Действаме си и не останяваме дреболиите да ни променят плановете. Пък ако ги променят, значи ще си направим по-добри планове:)
Така е, и винаги съм мислила така. Но има и друго - за всяка истинска реализация е нужно усилие, дерзание - малко "въпреки". Иначе е скучно, и няма как да порасне голямо.
И ако оставяме светът да ни убеди, че ние сме лудите, и плановете ни няма защо да се случват - значи не сме били достатъчно луди. Така мисля аз. Всичките ми по-големи постижения са били "въпреки" ред неща. Дори на рационално ниво - според доста - са си били обречени откачености. Пък - са ставали
Притеснява ме друго. Чувствам се доста стара напоследък. Аз нямам проблем да бъда стара. По-скоро - износена някак. И не знам до къде силите и тялото, и ума ми няма да ме предадат. Вече не съм както преди - неизчерпаема, или поне в момента не се чувствам така. Не знам дали ще успея да си върна формата след дългия застой. Малко ме е страх.
Някъде имаше цитат - за скачащи в пропаст за удоволствие май беше: "Ако не се страхуваш поне малко - най-добре не скачай. Би било грешка." - та страх винаги съм имала от пропасти и върхове, но този сега е някак наистина плашещ ме... Мисля, че е от възрастта...
Но като специалист по цветята – я кажи дали ако съм поливала известно време мушкатото и сакъзчето с една тор, която не беше точно за цъфтеж, а по-скоро за листна маса, не съм създала предпоставка да не цъфтят сега, точно когато им е времето?
Торта за листна маса - за нецъфтящи цветя нама проблем с мушкатите - но трябва да им късаш допълнителните най-големи листа от основата на клонките - да ги стресираш, както казват - така започват да се сещат да цъфтят. така са и сентполиите, и други цъфтящи по-продължително цветя. Иначе за мушкати - най-добре си вземи малка опаковка кристалон, червен например - разрежда се 1/2 чаена лужичка за 10 литра вода - веднъж на две седмици. Цъфтят до пръсване, дори и през зимата. Аз пролетта имах друг проблем с някои мушкати - преторих ги със сух тор за рози - боледуваха към 3 месеца миличките. Сега вече са в пълна форма и цъфтят масирано :)
Да те радват много
|