Винаги все пак съм си мислела, че ние сме важните, а изграждането на връзки между нас е заради това да се научим НИЕ на единение и общуване.
ето така
Ние сме главните, основните, бог за нас се грижи.
А сега Кабалата разправя, че сме едва ли не междинен продукт, чието предназначение е да изгради решетката, връзките, общата свръзка.
Ние сме спомощни механизми, не сме нито венец на творението, нито крайната му цел. Нито един от нас, независимо дали е велик, просветлен, напреднал или гений.
Ние сме просто бурмички, предназначени да служат на голямото цяло - единната душа.
Крайната цел на творението е единната душа да се събере наново,а ние сме просто спирка край пътя.
Кабалата казва също, че (и впрочем независимо какво се говори в Матрицата и че сме я чели по-рано, Кабалата е на няколко хиляди години и е първа по време, писателят на матрицата може просто да е чел Кабалата), та безсмъртие се постига, обаче по следния начин - трябва да изградим връзките помежду си и в тях да преместим съзнанието си. В никакъв случай не в това, което све свикнали да назоваваме АЗ или себе си. Във втората решетка, във връзките, отделните елементи, точките между връзките, нямат никакво значение, те, т.е. ние, сме временни и след изграждането на връзките си заминаваме и единственият начин е да се прехвърлим върху връзките.
И сега примерно кой съм аз - решетка от връзки.
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|