Нещо за Рам Дзъ

Автор на тези весели стихчета е Уейн Ликерман *, който веднъж се събудил след 12 години прекарани в пиянство и употреба на наркотици, и открел, че тази зависимост от алкохола и наркотиците по някакво чудо е изчезнала.

“Факта, че моята многогодишна зависимост изчезна за миг, ми направи огромно впечатление. Не можех да отричам, че това не беше мое дело. Нещо друго го направи за мен. Дълбоко в душата си знаех, че някаква сила, по-велика от моето егоистично “аз” трябва да е била задействана и аз реших да разбера що за сила е това. Тогава ми провървя – срещнах още един бивш алкохолик, който е имал подобен опит и той ме запозна с книгата “Дао Дъ Дзин”. Въпреки, че не я разбрах, интуитивно чувствах, че тези прости думи сочат точно истината.

Бях уверен, че трябва да предприема нещо за да ускоря този процес и се заех с тайцзи-цюан, пробвах много медитетивни практики и в следващите две и половина години просто обикалях духовния пазар. След това получих по пощата рекламна листовка, в която се информираше за лекции на някакъв гуру от Индия, чието име никога не бях чувал, но тъй като това струваше само 1 долар, аз си помислих: “Нищо няма да загубя”. И на 16.09.1987г. с няколко приятели отидох да слушам първото публично представяне на Рамеш в САЩ (и всъщност, първото му въобще). Бях на 36 г. Нямах си никаква представа какво ме очаква в бъдеще и че ще загубя всичко. Нямах никаква представа, че това е бил момент на висша Милост. Аз не знаех какво е това “джнани”, нямах никакво понятие от Адвайта и никога не бях чувял великите имена на Адвайта – Нисаргадатта Махарадж или Рамана Махарши – и думата “съзнание” ми беше известно само като състояние, преди да те ударят с бейзболна топка по главата. Това ми даваше огромно преимущество. Аз имах по-малко количество духовни концепции, от чийто рамки трябваше да изляза, отколкото другите по-опитни търсещи, които се намираха в залата, но и в същото време почувствах, че съм попаднал случайно на нещо, което не е “лъжица за моята уста”…

…Рамеш ми помагна да разбера, че моята 12-годишна садхана се е състояла в това, да пия и приемам наркотици до момента, когато моето “аз” не е дошло до покорно смирение. Той ми каза: “Нищо не се случва напразно, всички е подготовка за следващата сцена.”

Скоро след първата среща с Балсекар последваха още няколко, при които аз окончателно “изтрезнях”. Уейн Ликерман дълбоко осъзна простото нещо (недостъпно за повечето “търсещи” поради своята простота): “Аз съм това, което Съм”

-------------
* Забавно е, че името Wayne е близко по звучене до английското “wine”, което значи “вино” А фамилията Liquorman се превежда буквално като “пиянде”.

.......
това е от предговора на книгата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите