Моля и пак заповядай.
Да, така е.
Само че аз непрекъснато се питам в последните години, все пак бог действа чрез теб и съответно бог взима решения чрез теб. И някак процесът е взаимен, разбираш ли - ВЗАИМЕН!
Не можеш точно да кажеш, че той го прави, а ти клепаш уши в състояние НАЩРЕК.
Не е точно така, не вземаш ти решенията, но и не взема той решенията, решенията се взимат ЗАЕДНО.
Ето тук е ключът от бараката.
в
ЗАЕДНОСТта
Танцуваш валс. Или блус. С господ. За танца са нужни двама танцьори, просто е невъзможно сам да танцуваш валс, ако ще да си и господ!
Ти си в състояние нащрек, както ти му казваш - в състояние да внимаваш много. Но решението взимаш ти, без твоето решение господ не може да работи.
Или както казва Хъбард, ти си или в ролята на причина, или в ролята на следствие. Но когато си в ролята на следствие, не забравяй, че преди това си бил в ролята на причина, която е постановила, че иска да бъде следствие!
И може би оттук идва разликата, ти веднъж завинаги си постановил, че искаш да бъдеш в ролята на следствие. Но, забележи, все пак решението си го взел ти, в самото начало.
А аз съм постановила, че искам да бъда в ролята на пълноправно партньорство...и аз тези моменти си ги спомням много добре. Първо аз бях алфата и омегата и нямаше нищо друго извън мен и моите решения, след това допуснах господ за съдружник, а след това, след още време, му дадох контролния пакет акции. Но все пак аз съм съдружник.
И при това винаги помня, че всичко хубаво е от Него, а всичко лошо-от мен.
Т.е. винаги, като се объркат нещата, знам, че аз съм ги объркала. Като вървят добре, знам, че, слава богу, Той е поел юздите.
Но аз винаги отново и отново взимам все същото решение - за съдружие.
А ти винаги отново и отново взимаш твоето си решение - да се оставиш в ръцете му.
Разбираш ли, във всеки един момент, в който си се оставил в ръцете му, виж - ти си се оставил в ръцете му. Ти си взел решението да се оставиш в ръцете му...ти винаги отново и отново взимаш решението да се оставиш в ръцете му.
Ако спреш да взимаш това решение, ще станеш нещо друго.
Защото бог те е дарил със свободна воля и винаги се съобразява с решенията ти.
Защото истинското име на Бог е
ДЕЛИКАТНОСТ
What you have today is what you need. The same will be true tomorrow.
|