Аз съм по-скоро убедена в идеята на Наполеон Хил, че не можеш да имаш и двете-целта и пътя за стигане до нея. Той даваше много хубав пример-ако накара жена си да му направи сандвич от хладилника, може просто да и постави целта и да има сандвич. Обаче може да и каже да стане, да направи 5 крачки направо, две вляво, 3 направо и да отвори хладилника...само дето тя не седи в неговото любимо кресло, крачките са и по-малки от неговите и прочие.
И затова или поставяш целта и оставяш подсъзнанието само да търси пътя към нея, или определяш пътя, ама изобщо не знаеш къде ще стигнеш.
Значи аз определено нямам голяма зрителна сила-има три типа хора, които приемат повече инфо с очите, с ушите или с усета.
И даже наживо рядко забелязвам визуални подробности, по-скоро усещам излъчването, та да си представям къща с подробности, при положение, че аз и тая, в която живея, не мога да се сетя с подробности кое къде е...според мен е по-добре да имаш усета на тая къща и усета на собственик на тая къща.
Т.е. да създадеш отношението към нещата, а това отношение вече ще повлече материализирането им.
А със слънчевия сплит отникъде като техника, просто наблюдавам себе си и забелязвам, че като създам отношение на искане на нещо и там се активира-между слънчевия сплит и пъпа цялата област и малко отгоре и отдолу още.
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
|