"Какво е живият човек, Гери? Ако науката го разреже на части и ги изследва внимателно една по една, къде точно ще намери живота2 А душата му? А морала му? Нравствеността2 "
Живият човек е система.
Животът е процес.
Душата (макар че не е ясно дали съществува!) е сборният образ, нарочен да олицетворява този процес.
Моралът и нравствеността са условни правила.
"Едно цвете на ливадата цъфти толкова красиво, а изследвай къде му е животът, откъсни го, занеси го в лаборатория и го разпарчетосай да откриеш къде е било живо и защо. "
Ти можеш ли да отделиш процесът на кипене от чашата с вода? Ей такава е връзката цвете-живот.
"Едно цвете на ливадата цъфти толкова красиво, а изследвай къде му е животът, откъсни го, занеси го в лаборатория и го разпарчетосай да откриеш къде е било живо и защо. "
Ми това не е обосновано твърдение. Питай някой твой познат физик (ако не ми вярваш), но в началото вселената е била в много по-подредено състояние от сега. Законът за ръста на ентропията също това казва: хаосът расте.
"Къде е логиката в това да се родиш, да прекараш живота си в страдания и да умреш?
Къде е логиката в това на земята да има милиарди бедни и гладни, а от друга страна струпани оръжия, които стигат да се взриви цялата вселена?
Той човекът не действа логично, ти от природата ли го чакаш, след като венецът на творението го не прави?"
А защо трябва да има логика?
"И след като нещата изначално нямат смисъл, къде пъхаш науката със смисъл в това изначално несмислие? Като удължи живота, мигар няма да умреш? "
Самата цел на науката, да изучи нещата, дава смисъл на нейната дейност. Целите на отделни учени, да използуват наученото за добро или за лопшо, дава смисъл на техните действия. Като си сменят целите, се променя и смисъла. Е, ако не си поставяш цели, няма да има смисъл съществуването ти...
"Не съм била в кратера на вулкан, не знам имало ли е пунически войни - всичко приемам на доверие от науката. "
А не трябва. Преди да уточниш какво точно е наука, и какво не. Щото сега е опасно време, окултисти пишат научно, ще се заблудиш :)))
"Има. Ама доказателствата на физиците са ми толкова неразбираеми, че никаква работа не ми вършат. "
Добре де. Прост пример. Имаш примерно машина, за която не знаеш нищо. Нито как е устроена, нито как работи, нито за какво служи. Даже не я виждаш (за трагизъм в действието!), дори прозренията ти се разпиляват като пилци пред лисица :). Можеш само примерно да я замеряш с камъни и да гледаш какъв ще бъде отговора на машината. Хвърлиш малък камък - тя изпъшка. Хвърлиш голям камък - тя те перне. Ахааа! Е, схващането на зависимостта между тежестта на камъка и силата на отговора може и да го наречеш прозрение, макар че не е :). Ей това прави науката, в ситуация в която няма други знания. Опитва се да разбере как работи машината, и евентуално да я използува. А доказателствата... Доказателствата се появяват примерно след като предположиш някакъв модел на работа на машината, да провериш дали и при други условия този модел се спазва. Т.е. да провериш верни ли са предположенията (и проблясъците :).
А сега че са станали сложни доказателствата, че един експеримент за проверка на нещо може да струва бюджета на България за няколко месеца - ами такъв е живота. Пък и дори да разбираше доказателствата на физиците, едва ли може да ги ползуваш персонално. Скъпо получените доказателства водят до скъпи технологии, нереализуеми в кухнята.
Няма как да получа доказателствата с медитация, защото те изискват машината да ме удари по съответния начин. Реално, без медитация. Дори само за да мога да сравня това което съм получил с медитация дали съответства на поведението на машината.
Съгласен съм, че науката поради сложността си се превръща в религия за неразбиращите (а медиите са нейни пророци :). Това явно е рецидив на бурното развитие. Но светът се променя. Очакват ни и по-лоши неща.
|