"Аз като чувствам, не работя с ума.
Невероятно, но факт! "

Ама в това е проблемът. Не знаеш какво чувстваш. Топло ти било. И какво значи това, преведено като знание? НИЩО. Вътрешен ли е източникът (болест), външен (седнала си на печка), или някаква трева си взела и ти се подлъгват чувствата - НИЩО не знаеш всъщност, ако не помислиш. Той Декарт го е дъвкал този въпрос - единственото, което можем да докажем с чувстване, е съществуването ни. Без да мислиш, без да призовеш действителността във вид на проверки и доказателства, само може да предполагаш. Знаенето обаче не е предположение. Знаенето е доказана връзка. Без ума ти оставаш на ниво рефлекси, на генетично заложените връзки. Чувствай си.


"На мен ми се е случвало и неведнъж и те уверявам, че наистина смисълът, който чувството има да ми предаде, е тотално различен от умствения анализ, който ми го прави акълът. "

Човек обикновено мисли смислено :) (мозъкът му създава кохерентна картина от данните, според К.Прибрам). Ефектът на чувствата се прибавя към тази картина. Това какво общо има със знанията? Това доказва ли че смисълът който ти предава чувството е правилен? Никога ли не те е лъгало чувство? Нема да повярвам ако отречеш :)

"И аз мисля, че ти имаш нужда от доказателства, защото имаш нужда от сигурност. Ти не можеш и те е страх да живееш в свят от несигурност, а най-сигурните патерици на тоя сват са доказателствата. "

Не говорим за страх. Ако мен ме питаш, ти се страхуваш много повече. Самата ти антипатия срещу науката, срещу огромния поток информация, който ни залива и който създава проблеми на всички ни ( и чийто основен производител е тя), те кара да се затваряш в собственото си аз, да се доверяваш само на чувствата си, да търсиш по-бавен ритъм. Е, малко пресилено е, но много добре е описано в книгата на А.Тофлър "Страх от бъдещето". Прочети я, ще се намериш вътре :))


"Та-когато обичам или мразя, аз просто си чувствам любовта или омразата и пет пари не давам сигурни ли са те или не са. "

Никой не пречи да си чувстваш. Не разбирам обаче защо наричаш чувствата си знание, защо за източник на знание обявяваш само първосигналната система. И котките, и червейте чувстват. И кво от това?

"Ако сменим тезата Бог е любов на Бог е доказателство, дали ще се успокоиш?

Ако не-можем да опитаме с Доказателството е бог. "

Толкова ли е лесно да сменим Бог с каквото и да било? Интересно :)