Знаенето е само с научаване.
Онова знание, де ти сипват с фунийка купища безполезна информация, не го наричам знаене или знание.
На изток на научаването му викат интегрирано знание. Примерно.
Едно е само акъла да знае, друго е съществото ти да знае-чак тогава можеш да използваш узнатото по предназначение.
Преди това можаш само да мучиш и цитатничиш по форуми.
Знание е само онова, което можеш да приложиш; не можеш ли да го приложиш, значи е снобска информираност.
За бебето не знам какво разбра изобщо, струва ми се, че подходи твърде научно и съответно нищо не разбра. Използва знанието си само за да направиш ментален логически извод и изпусна същественото.
Ако това, ако онова.
Представи си, че ти си бебе в някакъв аспект и ти предстои един ден да завършиш ядрена физика.
Как може и има ли изобщо смисъл някой да ти го казва сега и ще ли разбереш изобщо нещо?
Кютай си там, смучи си биберона на научното познание, папкай, спинкай и т.н.
На тоя етап е още трудно да те научат да не пишкаш в пелените, а в цукало, ти питаш за христово съзнание...
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
|