Преосмислянето е изменение на значението на идеята, тя се помества в други рамки, така че престава да бъде проблем. Това обикновено става или с изменение на съдържанието на идеята, или на ситуацията. Понякога човек чувства идеята си напълно отрицателна, чрез преосмислянето той може да я изнесе от ситуацията, в която тя вреди и да я прехвърли в ситуация, в която може да му бъде полезна.
Пример:
-Моята жена непрекъснато ми крещи в къщи.
-О, значи тя е загрижена за теб.
Много е полезно да се представят различни гледни точки.
-Как би изглеждало всичко това от неутрална позиция?
-Ако ти притежаваше цялата си увереност и смелост, какво би станало различно?
-Какъв урок можеш да извлечеш от това?

-Какво направи той с теб? - поставя човека в пасивна ситуация.
-Как ти попадна в тази ситуация?-го прави причината за нея.

Същността на обратното проследяване е да се движим от резултата към настоящото положение:
-Какво ти е необходимо, за да получиш този резултат?
-Какви ресурси ти трябват?
-Какво ти е нужно, за да ги получиш?
-Какво трябва да направиш преди това?
-Каква първа стъпка можеш да направиш точно сега?
-Нужно ли ти е нещо, за да се решиш да направиш тази стъпка?

Това, което се говори явно, е повърхностната структура. Това, което човек осъзнава. под него има по-дълбока структура и тя е същността на проблема. Тази по-дълбока структура едва ли е набор от думи, по-скоро тя е комплекс от възприятия, усещания, идеи и т.н. Когато човек говори, той пропуска някаква част от по-дълбоката структура. Възстановяването на пропуснатия материал дава ключовете към подобряването на ситуацията.
Основни категории пропуски и изкривявания:
1. Прост пропуск-изпуснати са подробностите и движещата сила.
-Сърдит съм.
-На кого си сърдит? За какво си сърдит?
2. Обобщаване.
-Не ме уважават.
-Кой не те уважава?
Всички, никой, винаги, никъде.
-Липсва ми увереност.
-В какво точно ти липсва увереност?
3. Пропуски в сравненията.
-По-добре да си вървя.
-По-добре от какво?
4. Загуба на авторитета или източника.
-Хубаво е да си вежлив.
-Кой ти го е казал това?
5. Указване на необходимостта. Изпуснати са причината, следствието.
-Трябва да се грижа за нея.
-Какво ще стане, ако не се грижиш? Какво няма да стане, ако се грижиш?
6. Указване на възможността.
-Не мога да стана по-добър.
-Какво ти пречи?
7. Неуточнен глагол.
-Той не ме обича.
-Какво точно те кара да мислиш така?
Обобщение, прието за даденост, и загуба на връзка с конкретното действие, причинило обобщението.

Отрицанието
Подсъзнанието игнорира отрицанието. Ако си казвате:"Не трябва да пуша", подсъзнанието възприема "Трябва да пуша", защото изобщо не разбира"НЕ".
Страхът действа по същия начин както силното желание. Ако панически се страхувате от нещо, го привличате със същата сила, както ако го желаехте. За подсъзнанието вниманието ви към него е все същото, останалото са умствени еквилибристики.
Никога не се съсредоточавайте върху онова, което го няма, а само върху онова, което съществува. Ако погледнете в портфейла си и видите 5 лева там, не казвайте тези пари няма да ми стигнат за килограм месо, кажете-Те ще стигнат за плодове и зеленчуци.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите