На мен единственият отговор, който ми дойде в главата, е тази притча:

Всяка вечер, когато започвала медитация, една котка влизала в храма и се разхождала, отвличайки вниманието на медитиращите. Гуруто наредил по време на богослужение котката да се завръзва.
Минали години, гуруто умрял, после умряла и котката, тогава учениците в манастира купили нова котка и всяка вечер я завръзвали по време на медитация.

Минали векове...Учените последователи на този гуру съчинили трактати за ролята на завързаната котка за правилната медитация.



Според мен всяко предварително определено поведение е форматиране-всяко!

Най-добре се смее, който се смее последен.