Не стигнах до Дания, уви. По-нататък.
Будапеща.
А чувството за собствена значимост е хуановско. При хуанистите-клуб Кастанеда. Споменах го тук, просто за да съпоставя разбираемо нещата.
Ми просто хората там са много по-изчистени, нямат толкова аберации, нямат акава черупка, която са решили на всяка цена да пазят и с тях може да се работи много лесно.
Направи ми впечатление, че тук примерно и да кажа нещо смислено, веднага ще се намерят хора, които да ми обяснят колко не съм права и колко нищо не разбирам и прочее.
В България тръгнеш ли нещо да правиш, се налага да се бориш с целия останал свят.
Там ако идеята е смислена, те самите я реализират.
Освен това там е закон да не се инвалидира чуждата реалност.
Точно наопаки на клубовете тук, дето всеки вика-аз съм прав, а ти не си.
Там е закон-да не инвалидираш реалността на другия...

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева