Реалността е видимият ред на нещата. Реалността е видимост. За да направим нещо по отношение на реалността, трябва да изследваме и да открием това, което стои зад видимостта. От какво се състои реалността? Ние гледаме на видимостта, в която има цикъл на действие “създаване-оцеляване-разрушаване”. Но в основата си (фундаментално) този цикъл на действие не съдържа нищо освен създаване.

Видимостта на цикъла на действие е следната: създаване, след това оцеляване, след това разрушаване: ; или съзидание, оцеляване, разрушение. Първо е създаването. След него е оцеляването. След което следва разрушението.
Този цикъл е само видимост. Това е, което ние виждаме, наблюдаваме и в което вярваме. Ние умозаключаваме (мислим, вярваме, предполагаме, постулираме), че това е така и за това го виждаме така.
Човек се ражда, расте, достига зрелостта, старее и умира. В сциентологията може да се види, че нито една от тези крачки не е необходима. Хората умозаключават, че тези крачки съществуват, и затова са “истинни”. Човек може да старее бързо или бавно. Той старее дотолкова, доколкото вярва, че старее. Тъй като всеки се съгласява, че такъв е редът на нещата, точно това и става. Този цикъл не е истинен. Той е само видим. Той е видим защото ние вярваме, че го виждаме. Той е видим, защото ние се съгласяваме, че това би трябвало да е така.

Действителният цикъл на действие се състои от разнообразни действия, но всички те заедно и всяко едно поотделно са съзидателни. Цикълът на действие съдържа видимостта за оцеляване, но всъщност е само непрекъснато създаване.

Ако човек напълно спре създаването на нещо и престане да бъде участник в създаването на това нещо, тогава дадената вещ за него повече не съществува. Ако човек престане да създава, възниква “нищото”. Когато човек създава нещо или наблюдава това, което е създадено, тази вещ все още продължава да се създава. С други думи, човек може да създава нещо, без да знае, че това все още се създава.

Можеш да създаваш, знаейки факта, че създаваш. Но може и да създаваш, без да знаеш факта, че създаваш. Човекът някога е знаел, че е създавал това: сега трябва просто отново да го осъзнае.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева