Флеминг Фанч даже има техники, подобни на това, дето казваш. Твърди, че ние сме оставили части от себе си, от съзнанието си, из разни случки и хора...даже писах в окултизма преди време. Човек го влече необяснимо някъде и не може да се откачи. Това прилича на жена със защипан от трамвая шлифер, трамвая върви, пък тя търчи подир него-няма как.
А другите грачат по нея да спре да търчи, да се махне, да забрави примерно...бе как ще забравиш, като не можеш да си припомниш от търчане.
Та номерът е да си преминеш през живота и да си събереш частиците. Някои си дал сам, други са ти били отнети, трети пък ти си свил чужди отнякъде...
Примерно, казва Фанц, може да си загубил детето в себе си, можеш да си го намериш някъде назад в годините, то да се е заиграло и изобщо и да няма представа, че е отделено от теб. Може и да не иска да се върне и тогава трябва да го увещаваш и да му обещаваш да се промениш примерно...
...мдааа....

В случая обаче ставаше въпрос за друго.
Примерно бебето в утробата, случва се неприятна случка на майката, а бебето не може да мръдне дори, не може да избяга, трябва да стои и да наблюдава или дори да съпреживява.
Този инцидент засяда в човек и в бъдеще време той се фиксира в неприятните инциденти с чувство на безизходица и ужас. Като хипнотизиран. Дори и да може да промени нещата, дори и да може да избяга, просто стои втренчено...
Та в такъв случай се минава първоначалния инцидент-когато си бил в утробата още-и след това установяваш, че ти не си безпомощното бебе в утробата, а заставаш на метър зад главата си, наблюдаваш случая като независим наблюдател от ООН...и нещата престават да бъдат същите-в настоящето. Отхипнотизираш се.

диви ягоди цветя и мирис на трева