|
Тема |
Re: Откъс [re: Лъчeзapнa] |
|
Автор |
Serenity (ведра) |
|
Публикувано | 01.03.03 13:08 |
|
|
;-)) С шефа е лесно. Почти винаги при добро желание може да бъде разбран, да му се прости и да бъде ако не обичан, то поне приеман.
Това с приятеля обаче малко ме смути. Какво значи "приятеля да промени нещото отвратително в характера си" ? Според чии критерии е отвратителното? Според твоите ли? И ти само това ли виждаш у приятеля си, и за друго не заслужава да бъде обичан? И искаш приятелят ти да стане такъв какъвто ти си го представяш и какъвто ще ти е удобен? Ти променяш ли се, когато някой, който ти е приятел ти каже, че нещо в характера ти му се вижда отвратително(използвам тази дума, защото ти си я употребила, но ми се вижда отвратителна ;-))) И изобщо като как един тъй отвратителен човек е могъл да ти стане приятел?
;-))) Отвратителни хора няма. Всеки е такъв какъвто го е направил живота и какъвто сам се е направил. Като такъв заслужава да бъде обичан, а не моделиран. Ако ти успееш с любов(с караници не става) да промениш нещо у някого, да го направиш по съвършен, това ще бъде прекрасно, но си мисля, че първата ни грижа е да направим себе си добри, а след това с примера си да послужим и на някой друг ;-).
:-))) За рязкото скарване съм съгласна с теб, че понякога се налага, но съм се уверила, че не работи добре, дори и да е за добро.
Веднага предизвиква нерабирателство, липса на доверие, отпор, заинатяване ;-), лоши чувства и не помага много ;-))).
Чувството е езикът на душата
|
| |
|
|
|