Prijatno chetene - znam, che e malko dylgo, no si zasluzhawa!

Мъдрост и интелект

Целият свят е пълен с псевдорелигиозни хора - всички
църкви, храмове, гурудвари, джамии са пълни с религиозни
хора. А не виждате ли, че светът е напълно нерелигиозен?
При толкова много религиозни хора светът е толкова
нерелигиозен - как става това чудо? Всеки е религиозен, а
общото цяло е нерелигиозно. Религията е фалшива. Хората
са "култивирали" упованието. Упованието се е превърнало във
вярване, а не в преживяване. Те са научени да вярват, не
са научени да познаят.
Никога не вярваи. Ако не можеш да се уповаваш, по-добре е
да се съмняваш, защото чрез съмнението някои ден ще
се появи възможност за упование. Не можеш вечно да
живееш със съмнение. Съмнението е болест, заболяване. В
съмнението никога не можеш да се чувстваш осъществен. В
съмнението винаги ще трепериш, винаги ще си в
безпокоиство. В съмнението винаги ще си в кошмар. Затова
рано или късно ще започнеш да търсиш как да отидеш
отвъд него. Затова казвам, че е по-добре да си атеист,
отколкото вярващ, псевдовярващ.
Учили са ви да вярвате - още от самото детство умът на
всеки е оформен така, че да вярва: да вярва в Бог, да
вярва в душата, да вярва в това и онова. Вярата вече е
проникнала в костите и кръвта ти, но си е останала вяра -
ти не си познал. А докато не познаеш, не можеш да бъдеш
совободен. Само знаенето освобождава. Всички вярвания са
заимствани - другите са ти ги дали, те не са разцъфнали в
теб. А как е възможно нещо заимствано да те води към
истинското, към абсолютната реалност? Остави всичко, което
си взел от другите. По-добре е да си просяк, отколкото
богат - богат не чрез спечеленото от теб, а богат чрез
откраднати, заимствани неща, чрез наследство. Не,
по-добре е да си просяк, но да разчиташ на себе си. В
тази бедност има богатство, защото е истинска, а твоето
богатство на вярата е много бедно. Тези вярвания никога
не могат да отидат много навътре; в наи-добрия случаи те
проникват само до повърхността. Като драснеш малко, ще
изскочи неверието.
Вярваш в Бога, но бизнесът ти се проваля и изведнъж
се появява неверието. Казваш: "Не вярвам, не мога да
повярвам в Бога." Вярваш в Бога, но любимият ти човек
умира и неверието изскача. Вярваш в Бога, а как така е
достатъчно да умре любимият човек, за да се унищожи
вярата ти? Тя не струва много. Упованието никога не може
да се унищожи - веднъж щом се появи, нищо не може да
го унищожи.
Затова помнете, има голяма разлика между упование и
вярване. Упованието е лично; вярването е социално. В
упованието трябва да израстеш; във вярването можеш да
останеш така, както си, и освен това вхярването може да ти
се наложи. Остави вярванията. ште има страх - защото
ако оставиш вярването, се появява съмнение. Всяко
вярване принуждава съмнението да се скрие някъде, потиска
го. Не се тревожи за това; нека доиде съмнението. Всеки
трябва да премине през тъмна нощ, преди да стигне до
изгрева. Всеки трябва да мине през съмнението. Дълъг е
пътят, тъмна е нощта. Но когато след дългото пътешествие
и тъмната нощ се появи утринта, тогава разбираш, че
всичко си е струвало. Упованието не може да бъде
"култивирано" - и никога не се опитваж да го култивираш.
Това е, което цялото човечество е правило досега.
Култивираното упование се превръща във вярване. Открии
упованието вътре в себе си, не го култивираи. Навлез
по-дълбоко в своето същество, до самия негов извор, и го
открии.

Изследването има нужда от упование, защото ще навлизаш
в непознатото. Схте изисква огромно упование и смелост,
защото ще се отдалечаваш от конвенционалното и
традиционното, ще се отдалечаваш от тълпата. Схте
излезеш в открито море и няма да знаеш дали другият
бряг изобщо съществува.
Не мога да те изпратя на такова изследване, без да те
подготвя да имаш упование. Изглежда противоречиво, но
какво мога да направя? - такъв е животът. Само човек с
огромно упование е способен на огромно съмнение, на велико
изселдване. човек с малко упование може да се съмнява само
малко. Този, които няма никакво упование, може само да се
преструва, че се съмнява. Тои не може да изследва в
дълбочина. Дълбочината идва чрез упованието - а това е
риск.
Преди да те изпратя в неизследвано море, трябва да те
подготвя за това огромно пътешествие, на което ще
трябва да тръгнеш сам - но мога да те заведа до лодката.
Първо ще трябва да научиш за красотата на упованието,
за екстаза на пътя на сърцето - така че когато навлезеш в
открития океан, да имаш достатъчно смелост да продължиш.
Каквото и да се случи, ще имаш достатъчно упование в
себе си.
Помисли само: как можеш да се уповаваш на някого или на
нещо, ако не можеш да се уповаваш на себе си? Това е
невъзможно. Ако се съмняваш в себе си - как можеш да се
довериш на своето упование? Абсолютно е необходимо сърцето
да се отвори, преди интелектът да може да се трансформира в
интелигентност. Това е разликата между интелект и
интелигентност.
Интелигентността е интелект в съзвучие със сърцето ти.
Сърцето знае как да се уповава.
Интелектът знае как да търси и изследва.
(...)
Сам, твоят интелект е сляп. Тои има крака, може да тича,
да се движи бързо, но тъи като е сляп, не може да избере
правилната посока, в която да се движи. И непрекъснато ще
се спъва, ще пада, ще се наранява и ще чувства
живота безсмислен. Интелектуалците по цял свят
казват:"Животът е безсмислен!"
Причината животът да им изглежда така безсмислен е, че
слепият интелект се опитва да види светлината. Това е
невъзможно.
В теб има сърце, което вижда, чувства, но което няма
крака; то не може да тича. То си остава там, където е,
тупти, чака... някои ден интелектът ще разбере и ще е
в сътояние да използва очите на сърцето.
Когато казвам упование, имам предвид очите на сърцето.
А когато казвам съмнение, имам предвид краката на твоя
интелект.
Двете заедно могат да те измъкнат от пожара, в това няма
никакъв проблем. Но помни, интелектът трябва да приеме
сърцето да се качи на раменете му. То не може иначе.
Сърцето няма крака, а само очи, и интелектът трябва да
слуша сърцето и да следва насоките му.
Във властта на сърцето интелектът става разумен. Това е
трансформация, тотална трансформация на енергията. Тогава
човекът не се превръща в интелектуалец, а просто става
мъдър.
Мъдростта идва чрез срещата на сърцето и интелекта.
И веднъж щом се научиш как да създаваш синхронност
между пулса на твоето сърце и работата на твоя интелект, ти
имаш цялата таина в ръцете си, ключа, които отключва
всички мистерии.

Osho

Who does not love too much, does not love enough - Pascal