с какви сетива усещаш, че твърдиш подобно нещо? спирал ли си се поне за миг, за да усетиш Земята, или себе си, или чувството на любов, което си е непрекъснато в теб, но си го затрупал с мислите и концепциите си, за да казваш че тук е една пустиня?
ти си си измислил някакво 'състояние на блаженство', но това е още една преграда, която поставяш за да не ти се наложи да чувстваш това което е сега.
повярвай ми, камаеле, тук (на Земята) за 'други светове' не зная, всичко си е много интензивно. почувствай себе си, почувствай собствените си емоции, били те "дори" гняв или омраза или страх (всичко което наричаш зло) и това ще бъде последния път когато те ще бъдат в теб. тогава ще забравиш всичките си предрасъдъци, ще забравиш етикетите, които поставяш на всичко, няма дори да можеш да го наречеш блаженство. ако можеш да преживееш този момент, сигурен съм няма повече да бъдеш въвличан в безкрайните битки на ума ти.
пътят да достигнеш до който и да е свят започва от там, където си в момента.
ти сам се задържаш, ти сам си освобождението (каквото и да значи това), защото ти си този, който върви по пътя, и самият път.
|