Здравей Камел.
За търпимостта. Спомням си нечия молитва. По памет звучи така:
“ Господи, Дай ми сили, да променя нещата които мога да променя, Търпение, за да изтърпя тези които не мога да променя, и Мъдрост, да различавам едното от другото.”
Тук има и Сила, и Търпение, и Мъдрост, и Действие и Път и ...Стремеж.. Истиското търпение идва заедно с разбирането,с осъзнаването . От един момент го приемаш като най-краткият път. Като доверие в естественният ход на нещата. Иначе то е винаги нещо насадено.И винаги ще бъде само подтисната нетърпимост. Нещо, за което се очаква награда. Понятията се менят при различна степен на самоосъзнаване.
Не зная какво казва Дйън Форчън и докъде ще стигне в научният си метод.Но зная че се доверявам единственно на първоисточника. На онзи който говори подтикнат от преживяването.И мога да различа този който с усилие избира думите си за да разкаже преживяване, за което няма измислени думи, от другия, чийто господ е ума и търси сигурност в това, да вкара недостижимо за него познание в позната научна рамка.
За Бо Ин Ра, предпочитам да ти извадя нещо, в които сам да намериш отговорите си , стига да можеш да превъзмогнеш истински предубеждението си.
Дали съм набожен? Мотото на езотеричната школа е изразено с думите на Блаватска. ”Няма религия по високо от истината” В този смисъл – да. Едва ли има понятие в човешката история с което да е злоупотребявано по-вече от понятието за Бог. Всеки сам изпълва думите със съдържание. И преди да анатемосваш вземи си отговори на въпроса: каква е разликата между езотерично и ортодоксално. Никога не съм се молил в църква и несмятам да го правя, но познавам онова състояние на чистота на духа в което раните от животът спират да болят.
Все си мисля, че не съм жена.

И отпусни челото. По-весело. За каква радост иначе говорим.