Без диалог няма напредък, а и е много добре когато всеки сподели и обясни приоритетите си. За чуждия опит нямаме две мнения: трябва да се ходи навън най-малкото за да сверим часовниците си с останалите, но това важи предимно за по-напредналите. Аз съм абсолютно начинаещ (след 17-годишно прекъсване) и моите лични цели като парашутист са доста скромни: да се преборя със себе си и да залича последиците(емоционални) от нещо, заради което излязох от този спорт и да поддържам някакво ниво, което ми гарантира сигурност на скоковете, защото нямам намерение да спирам да скачам. Само това. Основният ми приоритет обаче е да си върна дълговете към парашутизма, по възможност заедно с лихвите. Започнах да скачам на 16 години и този спорт (в това число годините прекарани в армията като парашутист) ми дадоха страшно много. Голяма част от това което съм постигнал в професионален план го дължа на тази школа. Основното на което ме научиха, е да вярвам в себе си и че няма невъзможни неща. Научиха ме и как се работи в тим, как да давам всичко от себе си за този тим и как да увличам останалите да правят същото. Малко след това, през 92-ра животът ми поднесе тест за оцеляване: конфликт с родителите, в резултат на който напуснах дома им и започнах абсолютно начисто: само дрехите на гърба си, паспорт в задния си джоб, никакви пари, марш на скок 20км, изграждане на колиба, живот сред природата и сезонна работа на полето (докато събера пари за първия наем в София и малък начален капитал), след което десет години работа по 16 часа на ден, без нито един почивен ден, от самонает продавач на зеленчуци на пазара, през разработчик на софтуер (one-man-company) до основател, собственик и управител на фирма с над 40 служители и годишна печалба (за последните 7 години) от над един милион долара. През тези години родителите ми, които ме изгониха от къщи, мислели че съм умрял от....глад (в началото наистина ми се е случвало да гладувам). Някои родители не обръщат внимание на децата си и не забелязват как те са станали наркомани например. А моите родители не знаеха, че скачам (трябваше сам да си разпиша декларацията, защото не ми позволиха) и май не се интересуваха какво правя в казармата. В резултат един ден когато ми поставиха ултиматум "Или ще правиш с живота си каквото ти кажем, или вратата и да те няма", синът им без да каже и дума си обу обувките, взе си паспорта, отвори вратата (ready-steady-GO!!! ) и започна живота си начисто, защото знаеше кой е и какво може. Затова съм длъжник на този спорт, и съм задлъжнял страшно много през годините
Та основният ми приоритет в парашутизма е да върна дълговете си, и мисля, че най-добрата погасителна схема е като помогна за популяризирането на този спорт в България. Ще бъда истински щастлив, ако накарам поне десет млади хора да се занимават с този спорт. Тази година инициативата ми беше "всяка събота първата машина на Приморско е безплатна". Идеята ми беше да помогна както на скачащите, така и на Сами. За съжаление претърпя пълно фиаско: всяка събота от джоба ми изпадаха 840 лева (700 за машина + ДДС, общо 15000+3000 ДДС) и мисля, че ефектът за скачащите беше близо до нулев. Аз се възползвах веднъж, и в машината бяхме аз, един американец (условието ми беше тази помощ да е само за българи) и хората от дропзоната. Мисля, че през повечето съботи е било така. За цената на машината не съм се пазарил със Сами (едно от първите неща които направих на тази дропзона беше да се запозная с екипажа на самолета и да се информирам за цените) защото идеята ми беше да помогна както на скачащите, така и на СкайдайвБългария. Затова сега внимателно обмислям какво ще направя за парашутизма през 2009. Обмислям варианти както за безплатни скокове в БГ, така и за организиране на разходка до някоя чужда дроп зона или до въздушен тунел. От месеци ме човърка и идеята за инвестиране в екипировка. Дори си мисля за някакъв конкурс, където наградата да е парашутна система.
А грешките е добре да се оправят навреме. Мога да ти покажа моето място за speed flying или да ходим да поскачаме на Монтана. Иначе съм в България (София) до средата на декември.
|