|
Здравейте,
Някой има ли опит в тази дисциплина? Посветих последните два дни на това и започна да ми става много интересно. Преди да започна, два дни избирах място - търсех безопасно място, доколкото което и да е място може да бъде безопасно за човек без опит :) Накрая се спрях на един западен склон в Осоговската планина, там и вятърът е предимно западен. За разлика от парапланеризма, тук трябва или много стръмен скат или голяма засилка, понеже парашута няма кой знае каква подемна сила. Летях със Safire2 17m2. Първите няколко полета всъщност бяха само тичане, защото вятърът беше слаб, а склона не много стръмен. С усилването на вятъра опитите за летене се превърнаха в кратки прелети от по 50-100 метра само на 50-100 сантиметра над земята. Усещането е яко: когато усетя че скоростта е добра и има лифт, леко придърпвам спирачките, лифтът става осезаем, издигам се на около метър-два, след което плавно отпускам спирачките, скоростта се увеличава, усещам и чувам как крилото се изпъва под тежестта ми, междувременно губя малко височина, в началото вдигах краката напред, после открих че е по-добре да застана в положение по очи, подпирайки се леко на спирачките, усещането да летиш с бясна скорост само на 1 метър над земята е яко. Естествено няколко пъти ненадейно загубих този 1 метър височина и се плъзгах 30-40 метра по очи на сухата трева, но това е нормално :)
Хубавото на мястото което открих, е че няма никакви камъни или храсти - само суха трева, с 20 см торф под нея, така паданията, плъзганията и търкалянията не са фатални (следващият път няма да ходя по шорти). Веднъж точно след излитане вятърът промени посоката на 90 градуса и се усили, не успях да реагирам навреме и в следващия момент летях настрани по хълма, с 10 м/с попътен вятър, краят на крилото почти опираше тревата, от тази гледна точка скоростта (11+10 м/с) изглеждаше шеметна, не исках да рискувам с резки маневри, и като се има впредвид че терена е мек, просто стопирах, в резултат се плъзнах 30-40 метра по тревата на дясната си страна, и за моя изненада единственото поражение беше зеленосан долен страничен джоб на шортите, с формата на портфейла който беше вътре. Не очаквах че дебелият портфейл може да спаси дори такова положение ;)
Изводи:
- в този спорт има повече адреналин отколкото в парашутизма (защото се работи в непосредствена близост до земята при големи скорости);
- правилният/неправилният избор на терен може да ви коства живота;
- каската е задължителна, ако видите как изглежда стъклото на шлема ми, ще разберете защо трябва да бъде шлем, а не просто каска;
- гащеризон от здрав плат, евентуално наколенки (цяло чудо е че минах без драскотини);
- много е лесно да си метнеш парашута в джипката и да се качиш на някоя планина, сравнително лесно е да излетиш, адски трудно е да се приземиш цял и невредим :)
Някой има ли подобен опит? Ще се радвам ако го сподели. Има ли желаещи да опитат? Мястото което открих наистина е перфектно за начинаещи, заради липсата на камъни и храсти, в подножието има широко място за приземяване. Самото място е като паница: в горния край вятърът е добър, излитането става лесно, а в долния край почти не духа (според мен е по-добре да се приземявам в безветрие, отколкото на място където вятърът си мени посоката през няколко секунди).
|
Парашутизъм - ground launching
