|
|
| Тема |
 Re: Evtino ska4ane [re: Hornet] |
|
| Автор |
net911 () |
|
| Публикувано | 12.01.08 12:37 |
|
|
|
Аз се майтапех за бирата. Всъщност изобщо не пия и цената на бирата ми е последен проблем. Закачката с бирата беше по-скоро загатване, че покрай по-евтините скокове може да изникнат непредвидени странични разходи. Времето за път също си има финансово изражение. По отношение на цените: парашутизмът е скъп спорт. Който иска да мине без пари, може да тича около блока сутрин и вечер. Както при всяка стока или услуга, освен цената е важно и качеството. При парашутизма качеството и сигурността са много свързани, колко ли струва репатрирането на тленни останки от Украйна? Майтап бе. Виж, ние можем и без бира, ама сигурен ли си че пилотите и механиците там могат без водка? Аз примерно преди да се навия да скачам на Приморско, се запознах с хората. После направих 23 base jumps там. Антоновката с този екипаж е толкова стабилна, че скоковете от нея трябва да се броят за base jumps
За обема на работата и броя на машините: аз съм виждал дни с 8 (осем) машини. Толкова, че пропусках машини щото не ми се скачаше повече от 3 пъти на ден. Случвало ми се е да пропускам и защото няма място в машината. Виждал съм Сами да казва "стига за днес понеже сме скапани от работа". А един уикенд колегите ми дойдоха да погледат и 23 от тях скочиха тандем. Нямаше достатъчно химикалки като седнаха да попълват декларации. Тези хора са ми много ценни и ако имах някакви съмнения в сигурността, нямаше да им позволя да припарят до летището. Ще ти кажа една случка: карах АФФ курс при Сами, обаче бях гола вода в началото. Два месеца преди това ме удари малък инсулт и не можех да шофирам, веднага след потегляне започваше да ми се вие свят и не знаех къде е горе и къде е долу, за ляво и дясно да не говорим. Трябваше постепенно да преборя шофирането, реших да направя същото със скоковете, а не бях скачал от години. Та както казах, бях гола вода пъврите скокове. Сами и Петко видяха много зор. Обаче Петко трябваше да си замине. Нямаш идея колко се молех на Сами да продължим АФФ-а само двамата. Не се съгласи. Тогава нямаше други хора за скокове и предпочете да не работи изобщо, отколкото да рискува, въпреки че е достатъчно печен да скача сам АФФ с торба картофи, тогава бях по-зле и от торба картофи, понеже торбата не рита във въздуха. Тогава се качих на колата и от Приморско отидох право в Холандия на въздушен тунел. Върнах се след няколко дни с три часа мое видео от тунела. Сами изгледа първите 5 и последните 5 минути и чак след това се нави да продължим. Мога да напиша цял роман на тема "Защо скачам в Приморско", но мисля че това което написах е достатъчно. Аз сега живея в Словакия. Тук наоколо има много места за скачане. И Украйна не е далеч. Но когато стане време за скокове, ще ходя да скачам при Сами и Енчо. Не всичко е пари, приятелю.
| |
| |
| 
|
|
