|
Тема |
Re: малко възражение [re: nealivilla] |
|
Автор |
Nirvana_2 (?x?) |
|
Публикувано | 18.01.09 20:50 |
|
|
Не си ме разбрала правилно или пък аз не съм се изразила правилно.
Нямам това предвид, което описваш, а нещо съвсем друго. Естествено, че съм далеч от това да умаловажавам фазите на физическата и псиxическата преумора в такива случаи, както и смисленото себеотдаване в името на нещо добро за децата.
Имам предвид друго - да се чувстваш САМО част от живота на детето, да се концентрираш до забрава САМО в него и то изнервящо: в неговите постъпки, в неговите училищни оценки, в неговите хобита, в неговите любови, в неговото следване, в неговия партниор, в пътя му в живота и тн. и тн. като не му даваш да "диша", да се саморазива и да му налагаш твоите представи за живота, да гледаш и обслужваш само внучета и да не знаеш какво е например кино или сладкарница, камо ли почивка. Ето за такива екстремни прояви на родителско "втелясване" говоря, които от доста хора се таксуват като "героични". За съжаление. За мен това е чисто и просто погрешно разбрана родителска роля в живота, което няма нищо обшто с истинската обич, за която ти говориш.
|
| |
|
|
|