|
То е от първия ми брак, и е на 10 години.
@ Гери, благодаря ти...
Имах поредица от връзки, в които или ми се показваше демонстративно, че деца не са желани, или ми се показваше, че ако се роди дете, аз трябва да си поема изцяло отговорността, без да търся биологичния баща.
Нямаше нито едно изключение, мъж да ми заяви ясно, искам да имаме дете/деца, искам брак, искам да споделяме, да бъдем едно цяло...
Всички до един преследваха собствени интереси, до един в материално отношение, и никой не се интересуваше от деца и семейство. В едната или друга посока...или изобщо не искаха деца (щели да им пречат..) или ако ги искаха, казваха, ми ти ще го гледаш, аз отказвам да се занимавам с това, да бъда баща.
Пред ясно заявена неохота, да не съм луда да забременявам и да бъда самотна майка с две или повече деца, а татковците да правят кариера, без дори да дадат фамилия на собствената си издънка?
И как ще се чувства едно дете, създадено в такава обстановка, нежелано от собствения си баща?
Аз съм мислила по въпроса....
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
|
Re: Бинго!!! [re: orhideja]
Re: Бинго!!!