Наи-напред много благодара на всички, които се включиха по темата ! :)

Впечатлих се особено от следното : "А до голяма степен самотата е и самовнушение. Нещо като омагьосан кръг, зависи напълно от отделния човек дали ще мисли положително и ще успее да си създаде приятелства или ще се депресира и няма да може да излезе от миналото (което ще идеализира) и ще се мисли за самотен. "

Не мога да се суглася с това твърдение. Така формулирано, излиза, че приятелството е ЕДНОСТРАНЕН процес, а това по мое мнение влиза в противоречие със самото определение за приятелството като "РЕЦИПРОчНО чувство на симпатия и емоционална обвързаност". С други думи, самотата (= тогава, когато си САМ) не може да бъде "самовнушение", защотото става въпрос за обективна реалност.

Когато говорих за ПРИЯТЕЛЕСТВО, имах предвид точно него, а не обикновените познанства, които всички правим и които поддържаме в една или друга степен било със хора в Бг или в страната в която живеем, било с интернет-познати, с които си чатим когато ни остане малко време. Аз имах предвид тези хора, с които споделяме общи интереси, с които можем да споделим и наи-интимните неща, които ни вълнуват, с които можем да говорим за личните ни планове и проекти, които са с нас на сватбата ни, на кръщенетата на децата ни, на които се обаждаме най-напред когато загубим родителите си или когато бракът ни започне да куца (говория принципно)... На мен точно ТЕЗИ отношения ми липсват в чужбина, а иначе познанства- дал Господ! Затова и не мога да споделя мнението, че самотата е самовнушение, защото тогава когато имам нужда да си "изплача болката" на нечие рамо се обаждам на близките ми от България. И тожа е ФАКТ, а не самовнушение.

Просто изразих мислите си, не искам да прозвучи като заяждане, защото не е. Радвам се, че си успяла да намериш спокоиствие в семейното щастие, това всъщност е и най-важното! Желая всичко добро както на тебе и на семейството ти, така и на всички останали. :)))