Съгласна съм с теб!
Хората имаме тенденцията да ни привличат винаги нещата които са далеч и недостижими за момента - или в миналото или в бъдещето. А като гледам приятелите ми в Бг, голяма част от тях не се виждат помежду си по-често отколкото аз ги виждам като се прибера там. Всеки има много повече задължения и т.н., едно е да си ученик или студент друго е да имаш деца и къща и т.н. Не че второто е лошо, в никакъв случай не бих го променила, но просто е по-различно и дали си в БГ или някъде другаде няма значение.
А до голяма степен самотата е и самовнушение. Нещо като омагьосан кръг, зависи напълно от отделния човек дали ще мисли положително и ще успее да си създаде приятелства или ще се депресира и няма да може да излезе от миналото (което ще идеализира) и ще се мисли за самотен.
В Англия съм от 12 години и съм живяла на различни места, имам приятели които са разпръснати на различни разстояния от мен а и в други страни. Но някак си успявам да поддържам връзка с голяма част от тях и въпреки че се виждаме рядко с някои, това не означава че се чуствам самотна. Май сега вече нямам време дори и да исках да се почуствам самотна......имам собствено семейство и в момента за мен е най-важно да прекарвам малкото си свободно време със дъщеря си и съпруга си, естествено когато мога и да се виждам с приятели, това е още по-добре. Та и с приятелите в България е по същия начин - винаги се радвам когато ги видя, но гледам да не се депресирам от това че не може да е често. Просто такъв е живота и дали сме в различна страна, различен град или различен квартал, понякога май няма значение.