ще отговоря само на първия въпрос за социалното подпомагане, защото мисля, че останалите ти аргументи не са толкова силни и сега нямам време.

именно както споменаваш и ти, при исляма социалното подпомагане се осъществява през религиозните организации. но това не е толкова лошо, защото по този начин успява да стои близо до самите хора. самите социлани структури се нагърбват с грижата за тези, които се нуждаят от помост, а не е необходимо държавни структури, които не могат да бъдат запознати с проблемите по същия начин, допълнително, отвънка да бъдат изграждание.

наистина западът е достигнал до различно ниво, но решенията, които са намерени се оказват неработещи. и дори когато се сравнява ефективност изразена в цифри - колко хляба, колко яйца и т.н. са дадени на бедните, не се отчита каква е какъв е ефектът на тези помощи - а именно помощите държат хората в едно и също статукво. докато да речем, на изток - как може да бъде подпомогнато едно семейство - да се вземе синът им и да стане чирак, да се научи на занаят - и оттук нататък виждаме, как е подпомогнато самото развитие на този човек. същото е и с хора, които са изпаднали в бедност - да им се намери работа, да им се дадат помощи, но да се поддържа този контакт с тях като хора, да им се даде съвет, да ги попитат как вървят работите, и по този начин тези хора естествено да бъдат насърчени, и да не бъдат оставяни сами на нито един етап.

не може да става дума за сравнение, този подход, който е още от едно време е много по-цялостен, а т.нар. западен социален модел е едно извращение да се дадат пет лева на хората и след това до голяма степен да се нехае за тяхната съдба. затова дори сега в западните общества се наблюдава завръщане към този подход на grassroots подпомагане, при който самите общности се заемат със своите проблеми.

твоята европейска социална система не е постижение, тя е една фалирала и нереалистична система. тя не стои близо до човека, а го третира като някакъв елемент на бюрократичната машина.