> 1. Създаване на социална капиталистическа система. Най-после в едно огромно пространство няма бедни и умиращи без медицинска помощ.

много по-ефективни и по-'човечни' системи за социална взаимопомощ съществуват например в ислямските страни от много дълго време. за разлика от европейската, тези системи не са на изкуствено дишане и няма да се разпаднат при първото сътресение на държавата (освен това тези системи се основават на автентична човечност, а не на кодифицирана такава. значи тези алтернативни форми на социално подпомагане или социално единство!, ако можем така да го наречем, значително могат да се развиват и в бъдеще, а европейската визия вече е в задънена улица - събитията във Франция. ....можем да съпоставим с Турция, която не е типична ислямска страна, но е по-добър пример от тях - например чувството за взаимопомощ след земетресенията... ) в Европа сега се наблюдава един псевдо-прогрес, като да се открие топлата вода (социални идеи) поради спецификата на нейното експлоататорско развитие в миналото.

> 2. Европа е технологичния лидер в момента в света. Временно след войната до към 1970 г. това място се държеше от САЩ. Без немските, френските, италианските и британски технологии към 70% от световното производство ще спре. Това са държавите създаващи основите на индустриалната база извън ЕС, САЩ и Япония.

в САЩ е осъществена информационната революция. какво повече? Европа може да е лидер на производството на разни джаджи (подпомагащи). но духът на развитието е другаде. Европа не може да е бутилка на прогреса оттук нататък.

> 3. Темповете на развитие на Европа през последните 100 години са недостижими. Ако ги нямаше двете опустошителни войни, то нямаше да има по-богато място на света. Само Германия профуква практически към 40 години от миналия век във възстановяване на предвоенни нива.

тези темпове на развитие са осъществени във вече очертани, известни технологически и организационни територии. няма пробив в бъдещето. няма иновация. пробив аз наричам например симбиозата на японското общество с роботизацията. това е нещо невиждано. това е нещо за първи път. Европа лежи в древното си, донякъде дървено корито.

> 4. Пропуснал си финансовата сфера, но без европейските капитали този свят ще спре. Провери какъв е делът на европейските банки и застрахователи в света.

точно капиталите в никакъв случай не са европейски, дори да са владение на формално европейци.

> Интересно е, че ти през цялото време си проповедник на Турция, която не може да се похвали с почти нищо през последния век. Евала че се цивилизова, но все още изостава сериозно от останалите европейски държави по всички споменати от теб параметри.

в Турция съществува едно богатство на културната сфера, не става въпрос за висока култура, а за народна такава. това е трудно да бъде предадено на някой извън страната. това е своеобразен Романтичен период, през който преминава самото население, тази промяна, която натъпва с проникването на чуждите идеи. но не се стига до едно разкъсване, а напротив, целият процес успява да запази своето единство. може би с това, че Турция е достатъчно голяма страна, при нея промяната успява да бъде в дълбочина и да произвежда една интересност и уникалност. да има усещането за собственост и собствена атмосфера.

по същия начин икономиката на Турция, макар да не е възможно да бъде характеризирана като първенец по темпове на развитие, е успяла да възникне 'от нищото' и да стъпи на свои крака. да има една жизненост, още от средата на миналия век (например строителни проекти). след 1990 - с навлизането на множество чуждестранни компании - например в автомибилостроенето - процесът добива една лавинообразност. освен това за много кратък период, мисля някъде за 10 год., Турция успява да развие своя туристистически сектор- и забележете тук от значение са вложенията и участието на турци от Германия. това пък демонстрира, че облягането на връзките, които са били създадени със страните от континента, е фактически възможно и това не са празни приказки (теории). тези емигранти от Турция, дори повечето да са били от селата, на времето заминали като строителни работници, по спогодба на Германия с приятелски държави от войната като Турция, Италия - продължават да се интересуват от Турция, въпреки, че вече са 3-то поколение и въпреки, че това, което им е предложено в новата среда да не може да бъде съпоставимо със това, което са оставили в селата си. обаче, не е от голямо значение дали част от тези турци ще изглеждат 'прости', разкарвайки се с шалварите през цяла Европа с колите за Турция. техните деца няма да се (и не се) разкарват с шалвари, а и самата Турция ще се (и се) промени. по-важното е, че е запазена тази връзка и докато Турция успява да бъде такава среда, която да привлича вниманието поне на тези турци, които са заминали отвъд нейните граници, то изгледите ще са добри; през тези години е бил преминат един важен тест от двете страни (емигранти и Турция), и този експеримент от живота, благодарение на уникалното разположение на страните в собствена и чужда културна среда, може да ни послужи като лакмус за един по-важен въпрос - дали модернизацията на обществото може да бъде осъществена и дали пътят напред може да бъде извървян като едно цяло, без разкъсване или разпадане на собствената идентичност, без копиране на чуждите и без маргинализиране на собствените културни модели.

за да приключа, според мен не са важни толкова самите показатели в момента, колкото това, че страната стои добре и има изгледи за развитие, и най-важното, предлага онази подходяща среда, която да бъде плодотворна, когато човек вложи усилията си в нея.

(само за да дам един пример: един български певец или писател може сериозно да се замисли дали да твори на български или на английски, но в Турция подобен въпрос не може да стои. разбира се не говорим за изключенията, които също са нормални, когато са в определени граници. дори футболистите отгледани от германската футболна школа се завръщат да играят в турския национален отбор. това чуство за макар и далечна социална принадлежност е запазено и мисля, че ще има положително влияние за икономическото, културното и всякакво развитие на страната.)

всичко това може да ви звучи като реклама, но това са реалностите, Турция е голяма страна и има положителни изгеди за едно автентично като насока развитие. най-важното вече е демонстрирала, че успешно може да се справи като държава и като народ със сериозни проблеми - освобождението, проблемите с ПКК, войната в Кипър, земетресението, модернизацията на икономиката, на армията, на образованието и т.н. всичко това стои като реално свършена работа, което е гарант за нещата, които ще бъдат свършени в бъдеще. какво по-добро доказателство...

сега България не трябва да се притеснява, да се сърди, да се оттегля или да се страхува, а по-скоро да се учи от Турция и да развива своите отношенията си с нея като съсед. защото да вземем Гърция, но не тази Гърция, която е в текстов вариант, а Гърция от реалността. какво има в Гърция, което да е интересно или да е различно. наистина оттам произлиза Зорба Гъркът, произведение, което въплъщава нещо уникално като светоусещане, но е резултат от гения на един човек. или ако вземем Румъния - която също е съсед на България. наистина съсед е, но с какво Румъния е близка до България. Русия - някои българи имат връзки с Русия от времето на комунизма, но да видим дали тези връзки са били чак толкова плодотворни. създадена е една тежка бюрократична машина и една тежка академична машина - върши ли се някаква работа полезна за държавата и за народа - не, решават ли се реални проблеми - не. има ли резултати - не съвсем. плодотворни ли са били и какво са създали тези връзки в културно отношение. първо, те никога не са били близо до народа, освен като някаква мода (да се пишат писма до семейства в Грузия и да се ходи на туристическо посещение?), няма я тази дълбочина, тези връзки са един придатък, като новините на Руски Език на времето, в петък. величието на руската литература - наистина величие е, но някак си не изразява онова усещане, което имаме ние. това е чуждо общество с чужди проблеми и чужди представи...