Много добър анализ по отношение на описанието на ситуацията в България. Но по

отношение на начините за излизане от това състояние мненията ни с автора не

съвпадат.

В статията много точно се казва как всичко ставащо в страната се котролира от

богатите 3-5%. Тази група няма интерес да се промени статутквото. Как реално

автора вижда прилагането на описаните от него мерки за излизане от кризата?

Видяхме че българският народ в огромната си част отново гласува за същите сили

които действат в негов ущърб. Реално ли е в близко бъдеще да се очаква промяна в

политическата и икономическа сцена? Разбира се, не отричам че някаква промяна

вече има(Атака), но първо, възможно ли е подобна "народна" или "социална"

формация да получи пълната власт от народа да провежда своята политика и то без

действията и да бъдат компрометирани от сега съществуващите сили? И доколко тази

формация би отговорила на очакванията на народа и би провеждала политика в негов

интерес, без единствено да се възползва от ореола си на спасител? За мен този

въпрос стои отворен и аз нямам отговор на него.

Авторът се опасява че влизането ни в ЕС ще компрометира пазарното равновесие, що

се отнася до цените на недвижимите имоти. Но нима такова равновесие изобщо е

съществувало в България през последните 16 години? За повечето българи след 1989

година жилището си остава недостъпен лукс. Вярно е че цените скочиха

спекулативно през последните 2 години, но те всъщност се израниха с цените на

недвижимите имоти в съседните балкански страни и столици (включително Белград и

даже Скопие, пред които присъединяването към ЕС засега не стои на дневен ред).

Ако изключим т.нар. група 1 стигаме до извода че съществуващият пазар на имоти в

България винаги е изключвал безимотните българи(лицата на заплата трудно могат

да придобият жилище) и има разменен характер - т.е. лица които имат някакъв имот

и го заменят за друг. Тях скока в цените не ги притеснява особено. Следователно

няма изгледи положението на този пазар да стане по благоприятно за безимотните

ако не се предприемат радикални мерки, просто защото той си съществува

независимо от тези лица, те никога през последните 16 години не са били фактор в

него. В момента цените са стигнали своят връх и се очаква след влизането ни в ЕС

да започнат да спадат, защото очакванията за масово закупуване на имоти от

страна на чужденци няма да се оправдае, т.е. спекулативният балон ще се спука.

Даже и в момента, без да сме в ЕС чужденци могат свободно да закупуват имоти, но

тяхното влияние върху пазара е по скоро психологическо отколкото реално, твърде

малко е тяхното присъствие. Не виждам причина след влизането ни в ЕС това

влияние драстично да нарастне.

Не съм съгласен с тезата за евтината работна ръка. В Европа има безработица и

там няма нужда от допълнителна работна ръка. Вярно е че бизнесът има интерес да

смъкне заплатите, обаче обикновените европейци се противопоставят на това, а те

са тези които гласуват. Още повече, че при бизнеса тенденцията е не чак толкова

към смъкване на заплатите, а по скоро към износ на производство в страни с

евтина работна ръка и без социално трудова защита. В това отношение положението

в България в момента е идеално. Ако обаче автора визира сферата на услугите, бих

казал че не вярвам европейците толкова да са приритали за камериерки, миячи,

чистачи и т.н., имат си предостатъчно имигранти и работници от новоприетите

страни, да се хващат на работа, която самите те не желаят.

Това че чуждите компании щели да изкупят страната определям като пресилено. В

момента страната ни в огромната си част се притежава от споменатите 3-5%, т.е.

престъпната олигархия. Условията на пазара отново се определят от тази

минимална група, докато обикновените хора пак не са никакъв фактор, те

същестуват извън него. Не бих казал че въпросното богато малцинство са

националноотговорни сили и лица, милеещи за България и народа и. Появата на нов

играч би трябвало само да децентрализира пазара и подобри конкуренцията, от

което ще спечели обикновеният човек.

Като заключение ще кажа, че едно оставане на България извън съюза може

единствено да циментира настоящето статуткво, тъй като олигархията ще остане с

развързани ръце да диктува социалноикономическите условия. Всякакви прогнози за

надигане на народа и делегиране на пълната власт в ръцете на някаква

"националноотговорна" формация на този етап аз намирам за пожелателно мислене,

въпреки че много бих желал това да се случи. Видяхме какво стана през януари -

Февруари 1997 година, народа търпя, търпя и накрая се вдигна едва когато нямаше

вече какво да яде. И когато му върнаха трохите отново кротна. И така до ден

днешен. Така че единственият начин за подобрение на ситуацията е постепенна

еволюция в рамките на Европейският Съюз, с ОТВАРЯНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯТ ТРУДОВ

ПАЗАР, приемане на европейските социални норми и усвояване на европейският

социален опит. Работодателите ще трябва да се съобразят с факта че много от

хората ще имат избор да работят извън България и постепенно заплатите ще се

повишат тъй като първо в много от секторите заплатите не съответстват на

печалбите, а в други дейността на фирмите е неефективна и подлежи на

оптимизация. Както се изтъква, ако в България има толкова лоши работници и

толкова добри бизнесмени, защо работниците се изнасят в Европа а бизнеса си стои

тук? Отварянето на европейският трудов пазар за българи ще повиши спестяванията

сред народа и ще допринесе за оживяване на икономическата ситуация в страната,

някои хора ще съберат капитал и идеи и ще започнат дребен бизнес, а този факт

постепенно ще промени олигархо монополната ситуация в България.
България има по голям интерес от Европа отколкото Европа от България,нека си

спомним неохотата сред европейските политици и население относно приемането на

България и Румъния. Стига сме си мислили че нашето географско положение е

толкова голям капитал, ако беше така, защо живеем толкова зле?
Накрая ще кажа, че договорът за присъединяване няма как да се подобри за една

година, а ситуацията в Европа не е оптимистична, така че едно отлагане уж с

година, може да се окаже много по дълго, АКО БЪЛГАРИЯ НАРУШИ

ПРЕДПРИСЪЕДИНИТЕЛНИЯТ ДОГОВОР, защото тогава ангажиментите на Европа относно

сроковете на нашето приемане ще отпаднат, тъй като вече няма да има договор!