фактът си остава факт и показва, че Турция има отговорна политика и е страна, която цели дългосрочна стабилност. дори при конфронтацията с Гърция през 74 г. гърците могат да се сърдят единствено на себе си. освен това конфликът бива изолиран и не се разраства - също показва една трезвеност. положението на Турция е уникално за целия регион, и донякъде за света. несъмнено ЕС следва да осигури своята подкрепа (а не да бъдат курви за пореден път). проблемът с кюрдите не се развива едно към едно според моделите на европейците за "правата на човека", но Турция е голяма страна и пресилването на нещата почти със сигурност ще доведе до силно отрицателни опоследици. тези които са начело на държавата, може би за разлика от полиците на България, се опитват да държат нещата в контрол според реалностите, а не според това, което пише в книжките. никой не иска да изпусне държавата от контрол, а именно това ще се случи, ако този или онзи фръцльо, предимно от хуманитарните специалности в университетите, които нямат никаква предствава от това как се управлява държва, тръгнат да дават своите компетентни мнения. тоест независимо от разтяганите локуми, Европа трябва да направи стратегически избор, отново повтарям поради уникалната позиция на Турция, и поради това, че вече 1 век Турция отново и отново потвърждава, че е стабилен международен партньор. Сравнете всички перипетии в региона и начинът по който Турция по уникален начин успява да стои стабилно. Дори кризата с ПКК е овладяна със сравнително малко екцесии (въпреки жертвите). Турция успява да се справи и с това, което допринася за стабилността на границите на самата Европа. дори чисто теретически погледнато, кюрдите получават все повече и повече права, но в Турция никога не е имало сегрегация на кюрдите, а напротив, моделът донякъде се доближава да този на Щатите. това, че не са дадени политически права в миналото не е на база национализъм, а заради проблемите, които съществуваха с ултра-левите организации (тези идеи тепърва проникват в турция, и някои среди биват прекалено въодушевлени от тях. но оставянето на нещата на свобода просто ще доведе до огромни трагедии. така че, и в този случай държавата действа адекватно и осигурява стабилност. промените продължават, но не с такова темпо, че да се разруши държавата. за разлика от това колко от промените в България не са били революционни, имащи характера на катастрофа. колко пъти е прекъсвана приемствеността на държавната традиция - може би по примера на русия с революциите. това е безотговорност към собствения народ - визирам всички, които живеят в България. в това отношение може да се поучите от Турция. не следвайте политика на крайностите - начертайте си балансиран път и го следвайте. но какво да си говорим, за страна като България, поради историческото и развитие, реално погледнато това е невъзможно. тръгне ли да се лашка от една система към друга, процесът няма спиране, и както вече споменах, губи се приемствеността и изобщо какъвто и да е стратегически поглед за нещата.)