Предполагам че от тази дискусия би могъл да се получи безкраен спор, в крайна сметка разискваме въпроси, които не са намерили своят еднозначен отговор в световен мащаб, но.. хайде и от мен още един напън

Твърдиш, че аз не забелязвам процесите, а само фактите, но когато казваш че трябва да работим повече, защото сме бедни, било то и 12(!) часа, задаваш ли си въпроса защо сме бедни и кой процес ни е довел до това ни състояние? Аз мисля, че натрупаните 16 либерални в икономическо отношение години натежават твърде много, за да се оправдаваме единствено с наследството на социализма. Българинът не работи малко, въпроса опира в разпределението на благата които той създава. Тук отново опираме до така наречената "либерална" икономика, която за тези 16 години не успя да създаде средна класа, а само приватизира доходите на народа и ресурсите на държавата в ръцете на малцина. Концентрацията на капитала у нас мигновено се забелязва на улицата - България е на едно от първите места по брой на луксозни коли на глава от населението в Европа, докато жизненият ни стандарт е един от най ниските. Наскоро един познат беше в Словения, всички знаем че там стандарта е най висок от бившите соц. страни. Това, което му направило впечатление било че почти не забелязал луксозни коли по улиците докато навсякъде имало единствено нови коли, но среден клас. Стари коли нямало. У нас концентрацията на капитала задушава дребния бизнес и го държи на ниво гаражна бакалия, занаятчийство, амбулантна търговия. Ето защо не мога да се съглася с теб, че същността на проблема е недостатачната работа на българина.
Твърдиш, че социализмът е разглезил както нас, така и западноевропейците. Да, може и така да е, предполагам че е фина работа да се намери и регулира баланса между социална сигурност, подпомагане на задължителните и необходими за обществото държавни дейности и инициативността на гражданите. Въпреки това, не мисля че крайният либерализъм е решение, както не съм убеден и че единствената движеща сила в обществото може и трябва да бъде алчността, страха да не пропаднеш и комерсиализма. Говориш че за теб няма ляво и дясно а окрупняване и раздробяване, като предполагам за теб раздробяването значи либерализъм. Според мен окрупняването в либералната икономика е естествен процес, още повече че при съвременните технологии и условия няма как едно производство да се организира от няколко човека с джобни пари за начален капитал. Компаниите, които създават обществен продукт са големи, технологизирани, високоорганизирани йерархични структури, в които работят много хора и няма как да бъде иначе. Следователно, броят на хората работещи на заплата винаги ще бъде по висок от броя на частните предприемачи. Та въпросът опира в чий ръце ще бъдат големите корпорации - частни или държавни и от какви принципи ще се ръководят. В Европа може и да има големи частни или смесени корпорации, обаче те стриктно спазват социалната политика на държавата. Докато в Америка големите корпорации карат държавата да се съобразява с тях, бих казал даже, че те я управляват. В първият случай ръководният принцип е кое е най добре за обществото и имаме общо взето, социално управление- държавата инвестира и подпомага важните обществени сфери и структури като здравеопазване, образование, култура, система за социална сигурност, има социално ориентирано трудово законодателство. Във вторият случай - САЩ, ръководният принцип са интересите на капитала и нищо друго, и там обществото изглежда по съвсем друг начин, по моему доста нелицеприятно.
Итнтересите на капитала, поставени на първо място, пред интересите на обществото свеждат хората до взаимозаменяеми единици, както бях писал някъде преди. Индикатор за състоянието на обществото в САЩ са престъпленията, гетата, стреса, големият работен ден, ниският стандарт на живот, сравнен с този в Европа и т.н. да не изброявам, има филми на тази тематика, а и много българи имат познати, живеещи там, включително и аз.
Накратко, за мен е най важно от какви принципи се ръководи дадено общество и как те се прилагат в сферите на живота и икономиката, без значение дали тя е доминирана от крупни корпорации или раздробена на малки. Ако капиталът не се контролира, по силата на естествените закони той ще организира условията в обществото в своя полза, в разрез с интересите на неговите членове. Макс Вебер е писал за организациите, чието възникване е породено от обществената необходимост, но впоследствие, с разрастването си те започват да водят свой собствен живот, често в разрез с обществените интереси. А доколко може да се отстояват тези интереси зависи от степента на култура и интелектуално развитие на всеки отделен народ. Затова в началото дадох примера със Словения. Мисля, че ние на този етап не сме способни да защитаваме интересите си като народ и общество, да действаме колективно, затова и съществува такова социално разслоение. Ето защо съм за влизането ни в ЕС. А що се отнася до "разглезването", то всяка система е в динамично равновесие - натрупва се обществен продукт, изразходва се, предприемат се промени, пак се натрупва и т.н. Въпросът е обществото да има контрол върху тези процеси.