|
Преди известно време пуснах тази тема. Макар и по-дълга от обичайното все пак е тема. Понеже някой вече я изтри може би още веднъж за да потвърди, че историята се повтаря циклично макар и не точно в същият вид отново я актуализирам. Живеем ли в демоктратично общество или демокрацията е трудноприложима все още?
ВСУ “Черноризец Храбър”
“Магистърска програма”
Курсова работа
Тема: “Цивилизация на потребителите”
Специалност: “Народопсихология”
Преподавател: проф. Драганов
Изготвил: Симеон
Дата: 26.01.03. Подпис:
Именно себичността е основа на чувството за собственост.
Също така никакви външни прояви, показващи отказа от собствеността (а заедно с тях и от достиженията на цивилизацията) не означават нищо.
Всички външни вещи трябва да остават по своите си места и да продължават да служат на човека, давайки му комфорт в живота в границите на разумното и възможност да развива и усъвършенства своите способности. Трябва да имаме и дом, и пълноценно хранене, и да се обкръжаваме с красиви вещи – това не е срамно, и колата – не е разкош, и компютърът, не е грях дори да имаме самолет – не във вещите е работата.
В този свят всяка вещ има своето място. Но нито една от тях, дори всички вещи на Земята, взети заедно, нямат и най-малкото право да заграбват власт над съзнанието, над човешкия дух! Обаче всичко зависи не от вещите – те нямат лична воля, те не са нито лоши, нито добри. Всичко зависи от човека. И той трябва да усвои още от училищната скамейка: неговото съзнание не е килер, не е къщата на Плюшкин.
Както виждаме, всички личностни стремежи на духа не са повече от илюзия. Земната илюзия – това не са само движимост и недвижимост, вещи, пари и т. н. За духа са обременителни властта и славата, титлите и деловите качества на бизнесмена, и секса, и спортните постижения, и дори семейните привързаности, теглят надолу множество привички, условности, предразсъдъци, традиции, обичаи, ритуали, етикет и т. н., и т. н.
Даже най-великите интелектуално-егоистични натрупвания, всички велики материални постижения на цивилизацията не струват и пукната пара, ако дават на човека само материални блага, но нямат никакви духовни следствия. Разбира се, всички посочени (а също така и огромно количество не посочени) атрибути на човешкия живот, до определена граница, изпълняват своята полезна функция в изграждането на личността. Те я развиват, шлифоват, изпитват едни или други качества на характера, усъвършенстват способностите, наклонностите и т. н. Обаче, ако всички подобни неща стават смисъл на съществуването, тогава дори блестящите делови качества, забележително развития интелект, инициативата, предприемчивостта, енергичността и т. п. се превръщат в сили, обременяващи духа и са в състояние дори да го разложат.
“Животът се превърна в търговия, но кой от Учителите на Живота е бил търгаш?”
“Тленното тяло обременява душата...”
Когато разумът е хванат в юздите на тялото, се заражда цивилизация на потребителите.
Известния руски писател е казал забележителни думи, че в човека всичко трябва да бъде прекрасно: и дрехите, и лицето, и душата, и мислите. А още по-известен руски поет е писал, че можеш да бъдеш делови човек и да мислиш за красотата на ноктите си. Никой не би рискувал да оспорва тази истина.
Но онзи, който каже, че за него главното е духовната храна, а всичко външно няма никакво значение и затова той не обръща внимание, да речем, на дрехите си, ходи на работа в мръсни обувки, в лекьосан шлифер, некъпан и небръснат, - трудно можем да повярваме, че такъв човек е духовен. По-скоро той е просто мързелив. А както е казано: мързела и невежеството спят в една люлка.
Живота в тялото не ни освобождава от задълженията ни към него. Разбира се, потребностите му трябва да бъдат разумни. Пределите им се определят от разума и здравия смисъл, а всичко, което е извън тези граници, може да донесе на човека вреда, и понякога непоправима.
Великите Учители учат: човек трябва да утвърждава живота в духа именно когато живее в тялото. Единствено живот във физическото тяло може и е длъжен да освободи духа (а значи, съзнанието) не само от властта на физическото тяло, но и от всички останали материални тела, обгръщащи духа, от всички негови обвивки. Тази истина трябва да бъде запечатана, както се казва, на челото.
Затова нашето физическо тяло не трябва да се държи в обора, като добитък. Но не трябва и да полагаме за него толкова големи грижи, сякаш това е наше горещо обичано дете. Все пак това е животното. И затова не бива да допускаме, то да диктува на духа. Както казва един от Великите Учители на човечеството, бидейки в 965-928 г. пр. н. е. цар на Израелско-Юдейското Царство и носещ тогава името Соломон:
“Тленното тяло тяжнее на душата, и тая земна хижа притиска многогрижния ум”
Стария Завет. Книга Премъдрост Соломонова, 9:15
Духът самичък знае, какво е нужно на тялото и къде е предела на възможното. Духът никога няма да погуби тялото, ние трябва да бъдем абсолютно спокойни за това. Дори маздубите, йогите-отшелници, отричащи живота (естествено, и физическото тяло) дори те, макар и да правят така, че всички органи на тялото им да атрофират, все пак подхранват тази физическа обвивка с един пределен минимум храна, който запазва неговата жизненост. По-точно, маздубите го държат на ръба на живота и смъртта, като не му дават да се разложи преждевременно. Такова отричане на тялото не подхожда за живота на Земята, то не влиза в плановете на земната човешка еволюция.
Но и голямата привързаност към физическото тяло, която съществува при много хора, е не по-малко вредна за развитие на съзнанието, отколкото презрителното отричане на физическата плът. Абсолютното невежество по отношение на съкровеният строеж на човешкия организъм и взаимодействието между световете, незнанието на законите за Кармата и Превъплъщението, за продължаване на живота след земния цикъл и др. караха по-голямата част от човечеството дори по време на живота да се грижат за своите физически останки, вместо да завещаят на роднините си да постъпят с тях така, както с износените или окончателно овехтели дрехи. През ХХ век ние бяхме свидетели, до каква степен може да бъде голяма привързаността на човека към земния живот и към земното тяло. Някои богаташи не желаеха физическата им обвивка да стане на прах след смъртта. Те не желаеха дори в мислите си да се разделят със своето старо износено или разрушено от неизлечими болести тяло. Те завещаваха милионите си на лабораториите, където замразяваха останките им и грижливо ги пазеха в специални камери. Независимо от това, че в ХХ век учените на можеха да връщат живот на подобни мумии, хората, безумно привързани към плътския живот, все пак умираха с надежда, че някога науката ще може да ги размрази и да ги излекува, и тогава те отново ще възкръснат в своето предишно тяло.
Великите Учители винаги са учели на единство на Духа и Материята. Затова не трябва, възвишавайки Духа, да унижаваме Материята. Но не бива и да превъзнасяме материалното, оставяйки в небрежение, още повече – омаловажавайки всичко духовно.
Но както човек не трябва да служи дори на най-любимото си куче, така и човечеството не бива да отдава по-голяма част от своя ум на прищевките на тялото. Тялото трябва да служи на разума, а не разума да бъде хванато в юздите на тялото. В противен случай се получава както в известното изречение, когато не кучето върти опашката си, а опашката – кучето.
Нашето тяло е уникална и най-съвършена форма от всички съществуващи на Земята форми на живот. Единствено тя се е оказала най-подходяща за поместване в нея на божествената искра на самосъзнанието! И все пак, това животно е още твърде несъвършено създание.
Човек трябва да се отнася грижовно към своето физическо тяло. Не бива да забравяме, че живота на последното е ограничен с много малка скала на условията за съществуване. Ако е прекалено студено, физическото тяло замръзва и може да загине от прохлаждане. Ако е топло и температурата е над градацията, допустима за белтъчините, - нашето тяло също няма да издържи.
Физическото тяло изисква не само храна, вода, въздух (с достатъчно количество кислород и не опасна доза радиация и отрови). Необходима му е продължителна почивка, преди всичко под формата на сън. В резултат от това една трета част от земния си живот човек е изключен от активна дейност на Земята.
Физическото тяло се подлага на заболявания. В съвременната цивилизация при онова невиждано разлагане на духа, което се наблюдаваше в края на тази епоха, болестите бяха безброй. За лекуването на болестите на физическото тяло в болниците, санаториумите, поликлиниките, амбулаториите, медицинските пунктове, научните учреждения човечеството призова огромно количество медицински работници и учени. Голям брой заводи, фабрики, аптеки правеха лекарства, медицински апарати, прибори, инстументарий, специални легла, протези и т. н.
Физическата обвивка много бързо остарява. И това (особено при женската половина на човечеството) предизвиква мъчително безпокойство. То кара парфюмерите да изобретяват множество подхранващи кремове. А хирурзите да се учат не само да изглаждат с електроютия (разбира се, с упойка) бръчки по лицето и гърдите и да опъват застаряващата кожа, но и да правят скулптурни операции по лицето и тялото (изпомпвайки мазнини с помощта на несложна операция, удължавайки краката, намалявайки или увеличавайки женските гърди, поправяйки тяхната форма с помощта синтетични пълнители и т. н.)
Сетивните органи на физическото тяло са несъвършени. За да се компенсира това несъвършенство на човека му се налага да напряга своя ум и да изобретява огромно количество различни апарати.
Да се огледаме наоколо: навсякъде се разпростират полета, градини, лозя, където расте храна. В безчислените ферми се отглежда храна. На безбройните пасища се пасе храна. Навсякъде се намират складове с храна и заводи за производство на храна. Навред са построени супермаркети, магазини и пазари за продаване на храна. За поемането на храна на всяка крачка се срещат кафенета, бистра, закусвални, барове, ресторанти, столови, пицарии, шкембеджийници, баничарници, кръчми, аламинути и т. н.
Да се вгледаме в личния си живот, в живота на човечеството, в това, с което така усилено била заета нашата отиваща си цивилизация. За кое основно от век на век (а в последния век особено) са се полагали интелектуалните и физическите усилия на човечеството? (Въпросите, свързани с всичко необходимо за развитието на науката, изкуството, културата, образованието и лечението, както и за производството на средствата за масово унищожаване на хората в момента не се разглеждат).
Не е нужно голямо въображение, за да си представим едно същество във вид на стомах с ръце и крака. И също така не е трудно да си представим истински щастливия живот на човека без назованите продукти, за чието изобретяване и производство са изразходвани и похарчени толкова скъпоценни човешки умствени усилия, които биха могли да бъдат приложени наистина ползотворно.
Ще посочим само две малки информации, но те са показателни.
Казват, че древните римляни са били добри познавачи на храната и считали за изискан деликатес езичетата на фламинго! (Интересно, колко десетки от тези красавици-птици е трябвало да бъдат убити, за да натъпчат търбуха на някакъв превъртял от разкоша патриций?! В супермаркетите на ХХ век като че ли езичета на фламинго нямаше. Но все пак асортиментът им беше много богат и включваше всички животинки, които тичат, летят, плуват, скачат, пълзят. Човечеството от ХХ век можеше да се похвали на древните римляни със своите главозамайващи хрумвания, свързани с механизираното производство на безбройни стоки, с всичко, което се запраща в стомаха. Как да съперничат римляните с хората от ХХ век по кулинарните им фантазии. През последните десетилетия на това столетие в ГФР, например, произвеждаха няколко хиляди вида... бира! А в САЩ супермаркетите предлагаха на човека повече от 150 наименования салам! Ню-йоркчаните не без гордост са говорили, че ако днес в магазина, не дай Боже, има само 100 наименования, те ще изпаднат в ужас: “Настъпил е глад!”)
Колко ли животновъди и растениевъди, механизатори и мелиоратори, техници, технолози, инженери на хранителната индустрия, химици, транспортни работници, конструктори на селскостопанска техника и оборудване, а също така машиностроители, енергетици, металурзи, миньори, геолози, художници, теле- и радио журналисти и т. н. бяха включени в този гигантски процес, преследващ само една нищожна цел – облажаване на езика, не повече.
А индустрията на облеклото?
Отиващото си старо поколение е създало култа към външните обвивки. До каква степен в края на старата епоха беше от значение външното, е запечатано дори в известната поговорка: “По дрехите посрещат...” Но защо? Нали изпращат все пак “по ума”! Ако извънземните бяха дошли на Земята В края на ХХ века, те нямаше как да видят хора поради невероятното натрупване на вещи, повечето от които освен друго, безкрайно се дублираха помежду си. Питагор, Сократ, Диоген и други велики древни хора биха изпаднали в ужас от огромните камари вещи, в които е затънало човечеството от отиващата си раса!
М. К. Ганди, лидера на национално-освободителното движение в Индия е носел облекло състоящо се от една лека наметка, сандали на бос крак и набедрена превръзка (която Ганди при това е тъчел собственоръчно).
(Прекрасното бъдеще, макар и да предвижда минимум облекло и сливане на човека с природа, не означава връщане в каменния век. Европейските нудисти, които се отказват от дрехите, не са символ за такова сливане.
Не бива да забравяме, че диваци е имало през всички времена. За да не бъде студено на тези нещастници, природата им е отделила много топли места на планетата. Деградиращите остатъци от предишните раси ще приключат своето съществуване именно в забравените диви племена. Най-вероятно, те ще бъдат също така голи, както диваците в джунглите на централна Африка.)
Цялата собственост на една от великите подвижници от ХХ век Майка Тереза, лауреат на Нобелова награда, се състояла от монашески дрехи, които са били на гърба й, и един комплект бельо за смяна.
На фона на тези наши съвременни подвижници и световно известни обществени дейци, колко жалко изглежда ориентацията на съзнанието на човечеството към безбройните покупки! В края на ХХ век в САЩ, например, даже измислили покупка, която може да... прави покупки! Американците са решили да възпитават култа на купувача буквално от пелени. За целта те са модернизирали куклата “Барби”, прославена из целия свят, и в 1998 г. направили “Барби-купувачка”. Новата кукла била снабдена с... кредитна мини-карта, която, впрочем, действала като истинска. Момичетата, още не знаещи да четат и да пишат, толкова бързо се заразили от придобиването на вещи, че много семейства, вече месец-два след появата в къщи на всеядното зверче с красиво личице, с ужас открили, че са банкрутирали.
Общоизвестно е, че през последните десетилетия на ХХ век в много богати Европейски държави се появила нова тенденция – всяка Нова Година да се изхвърлят по тротоарите на градовете мебелите, излезли от миналогодишната мода, и други, напълно доброкачествени предмети и вещи, които биха могли още много дълго да служат на стопаните си.
Какво може да се намери по сметищата, например, на една от богатите държави в Азия - Япония, показа Руската телевизия (ОРТ-1 на 4 януари 2000 г.) Руските циркови артисти, дошли на гастролите в Япония, били излъгани от поканилият ги бизнесмен, който не им заплатил за работата. След като останали без пари, артистите се отправили на сметището. Това, което са открили е зафиксирала видеокамерата, намерена също там. Както се е окозоло, измежду битовите отпадъци могат да се видят не само буркани с консерви, кашони с плодове, но и абсолютно нови годни за експлоатация в добро състояние битови уреди - един цял асортимент от ютии, тостери, кафеварки до телевизори, видеокамери, видеомагнетофони, GSM-и, плеери и т. н. Артистите открили контейнери със стотици неразпечатани кутии с нови обувки, които, както вероятно са смятали производителите, няма да са модерни през следващия сезон. Видеокамерата е заснела дори кожено палто от черна лисица, което е облякла и продемонстрирала една от артистките: “Палтото практически е ново” – казала тя.
Такава разточителност, разбира се, е следствие на богатството, но явно не е признак на ума. Това е по-скоро знакът за “побъркването от благополучие”, при което никога не може да има духовен напредък.
”Да не се грижиш за вещите, от които се ползваш е признак за несъзнателност и невежество, - казва великата мислителка и продължителката на делото на Шри Аурубиндо. – Човек няма право да използва някаква вещ, докато не се научи да я пази”. -
”Дневникът на Мер. Божествения материализъм.”
Нашето тяло има нужда от движение, от физическо натоварване. Но към края на ХХ век цивилизацията до такава степен е механизирала труда и е започнала да произвежда толкова много различни машини за ускоряване на предвижването на тялото, че се е появила необходимост от специални физически упражнения за укрепването на мускулите. Затова в градовете бяха построени спортни площадки, басейни, зали за различни упражнения с най-разнообразни тренажори.
За бързо придвижване на физическото тяло човек е изобретил множество забележителни неща: салове, лодки, платноходки, талиги, карети, брички, влакове, колелета, автомобили, асансьори, ескалатори, мопеди, мотоциклети, земни и водни ски, кънки за лед и ролкови кънки, скейтове, делтаплани, парашюти, параплани, параходи, топлоходи, атомни надводни и подводни кораби, дирижабли, самолети и сега вече – космически кораби.
Кой ще възрази срещу ползата от тези технически постижения – скоростта на каруцата не съответства на ритъма на еволюцията. А и да пращаме писма, безспорно, по-удобно е не с конска поща, а с авиопоща, но още по добре е почти мигновено - по е-mail. Дори в далечно бъдеще (а то ще се строи съвсем не на такива основи, на които се е градила материалистичната цивилизация) нуждата на човечеството от технически средства няма да отпадне и те ще дадат на човека такива възможности, за които сега дори не мечтаят и най-смелите фантасти.
Но какво в края на “Черния Век” видяхме ние, например, в автомобилостроенето? За какво най-вече се хвърлиха умствените сили на човека, неговото въображение и баснословните материални средства? Ние бяхме свидетели на огромни усилия, полагани от автоконкурентите, които, както се казва, се напъваха от последни сили, само и само да изпреварят противника си и да го изтласкат от пазарното поле. Всяка година ХХ век побъркваше автолюбителите, защото произвеждаше все нови и нови марки автомобили. Принципно те вече малко с какво се различаваха помежду си. Но в един нов модел аеродинамичността на купето се довеждаше до предела и салона се увеличаваше с 10 см, което се оценяваше като голямо предимство. А в друг - обтекаемостта не беше пределна, но купето ставаше с 10 см по-малко, което също се смяташе за голямо достойнство. В един автомобил се променяше формата на външното огледало и на дръжките на вратите; при друг – се монтираха фаровете с още по-съвременен дизайн, при това количеството им се удвояваше, а седалките се тапицираха с по-скъп плат. Най-разкошните коли имаха в салона такива удобства, които се срещат на разкошна вила: климатик, бар с питиета, телевизор, компютър с изход в киберпространството и други постижения на техниката.
Но най-модерни и скъпи в ХХ век се оказаха... най-примитивните коли – от числото на първите модели. Богатите колекционери, обзети от своята страст, плащаха за тях понякога повече, отколкото за самолет! Такава е налудничивостта на желанието, заразяващо с разкоша.
Човек няма нужда от такова огромно количество вещи, които затрупаха особено много XX век. Да се задоволяваш с малко е също изкуство, твърдят мъдрите. Но цивилизацията на своята низходяща дъга е създала култ на вещизма и в името на този култ продължава да изтощава недрата на планетата, да унищожава горите, да отравя реките, моретата, въздуха и да убива безбройно количество животни.
Принципна разлика в подхода на човечеството към производство на 150 наименования колбаси от едно и също свинско и телешко и постоянно променящи се модификации на ютия или кола, състояща се от същите четири колела и двигател, няма. Обаче човекът от отиващата си цивилизация лукавствал, твърдейки че “автомобилът не е разкош, а средство за придвижване”. Той, както виждаме, полагал всички усилия на своя ум, за да бъде това наистина ценно средство за предвижване и модерно, и разкошно. Теглото на портмонето, престижният автомобил и модерната мебел, широчината на панталона и дължината на вратовръзката, фризурата, височината на токовете и дължината на полата – всичко това е влизало в имиджа на човека от отиващата си цивилизация, сочейки степента на неговото благосъстояние и удовлетворение от себе си.
Една от проявите на безумието на човечеството се изразява в чудовищното нарушаване на равновесието в разпределянето на материалните блага, което в ХХ век, например, се е проявявало в това, че някой колекционирал коли, а друг погребвал издъхналите си от глад деца, или умирал самият той, след като не намирал парите за сложна операция (до неотдавна правена безплатно във всяка болница в неговата страна - имам предвид Социалистическа България )...
(Пенсионерката Валентина Кирилова, която повече 30 години преподавала английски език в държавен университет, разказваше, че веднъж била нападната от едно голямо куче, което я нахапало силно. Бързата помощ закарала ранената стара жена в болница. Без оглед на това, че от раните й, особено от тази, която е била на корема, непрекъснато текла кръв, помощта не била оказана до тогава, докато сина й не намерил нужната сума и не донесъл парите в болницата.
Да, пазарната икономика като тежък валяк е преминала по множество семейства на бившите социалистически страни. Но през всички времена дори за ранения враг лекарят винаги е оставал спасител и милосърден човек. До къде сме стигнали, щом доктора преди да превърже кървящите рани, стои и чака, раненият да намери пари. Какво е станало с някои лекари в края на 2 хиляди годишнината на Християнството?!)
Как да се освободим от всякакви видове собственост, за да живеем достойно и да си отидем лесно?
Само разширяващо се съзнание е способно да ускори процеса на освобождаването – обедняването на духа.
Казвайки “Отречи се от себе си”, Христос фактически е казал на хората: “Стремете се да станете бедни духом!”
Но без овладяване на мисленето и промяната му в посоката, противоположна на култа на собственика и потребителя, е невъзможно изцяло да пречистим и да подчиним на волята си всички свои материални обвивки.
С други думи, в Идващата Епоха ни предстои да отделяме за вещите много по-малко сили и време. Ние ще започнем съзнателно и целенасочено да разширяваме съзнанието си
Мисълта, казват Мъдретците, не е ограничена от нищо, освен границите на съзнанието.
Затова само разширяващо се съзнание е способно да ускорява процеса на своето освобождаване от тежкия товар на всички “земни съкровища” – и физическите, и психичните. Именно разширяването на съзнанието ще бъде главната задача на Новия Свят, който, за разлика от стария, ще създаде най-благоприятни условия за хармоничното развитие на човека и за постепенната трансмутация на собственическата психология в психологията на алтруиста.
Но ако човек имайки достатъчно от всичко, което е необходимо за живота, и владеейки в пълна мяра каквато и да било собственост, все пак не се привързва към нея със съзнанието си, то всичко, което я съставя, постепенно... ще отслабва силата на своето привличане, и духът с облекчение ще отхвърля от себе си един товар след друг.
Обаче не поради мъдростта някога древните хора са създали обичая да поставят в гроба на покойника при погребението любимите му вещи и различни битови предмети, за да ги ползва той в... отвъдния свят. Изгубили отдавна истинските знания за посмъртния свят, хората предполагали, че в света на тънката материя могат да се използват същите физически предмети, както по време на земния живот. Живите са пречили на заминалият си да се откъсне от Земята, изпълвайки душата му с голяма тъга, и с това му причинявали големи страдания.
Нашите потомци много трудно ще повярват, че дори през ерата на усвояването на Космоса, древните предразсъдъци, за които току що казахме, бяха все още живи. Даже комунистите (а те сякаш че ли са атеисти) не избегнаха заразата на предразсъдъците.
Ето само един пример.
През лятото на 1998 г. много световни радиостанции съобщиха как беше изпълнено завещанието на един от бившите членове на КПСС. Синът на цигански барон оборудвал гроба на своя любим баща така, че дори врели и кипели представители на чуждата преса, поканени на погребението, бяха не просто учудени, но и не съумяха по някакъв ясен начин да коментират своя материал. Думите им бяха слаби не защото доста големият гроб беше облицован от вън и отвътре със скъп мрамор, внесен от Италия и Индия – има и по-скъпи гробници. Тележурналистите са губиха в догадки, защо в гроба на бившия комунист е направена... камина с дърва? За какво на мъртвия човек е нужен бар с... пълен комплект, които е обичал починалият? И напълно предизвика обърканост въпросът: защо на умрелия му е нужен поставения в гроба... компютър, принтер, факс, GSM и паста за зъби “Блендамед”?..
Новото човечество още от първите крачки ще започне постепенно да разкрива пред израстващото съзнание истинските закони на живота и смъртта. Човек задължително ще разбере, че той – не е физическо тяло, а е дух, който временно носи тази жива одежда. Духът, живеещ на Земята в човешкото тяло, няма нищо свое. Всички земни ценности са собственост на земното тяло и на най-примитивното (земно) съзнание. С времето всичко земно ще ни се наложи да оставим на Земята, в това число и самото тяло.
Ако тези, всъщност, много прости неща човек осъзнае от най-ранното си детство, то на него няма да му се наложи да се отказва от нищо и той ще може да владее всички нужни за живота вещи толкова време, колкото поиска. В това няма да има никаква опасност, казват Учителите, защото в съзнанието вече ще бъде затвърдено: това не е мое, а ми е дадено само за временно ползване.
Да се запечата такъв завет в съзнанието на несъвършения човек, разбира се, е по-трудно от трудното. Мъдростта от “не тоя свят” практически не се провира в съзнанието на земния човек от отиващата си цивилизация. Но на “новата земя” и под “новото небе” при много хора този процес ще тръгне много по-лесно и по-бързо.
Никой не ни призовава да развиваме духа си, напълно отхвърляйки грижите за хляба насъщен, необходим за физическото тяло. Дори великите подвижници са се трудили, изкарвайки средства за съществуване.
Кой е бил най-щастлив на Земята две години преди края на ХХ век на Християнската Ера?
Ще приведа неголяма информация, и нека всеки я съпостави с темата на курсовата работа.
В 1998 г. група английски учени, които се занимават със социологични изследвания (“Демос”), е направила едно откритие, абсолютно неочаквано както за самите тях, така и за всички прагматици и привържениците на частната собственост. Учените от капиталистическия свят съвсем недвусмислено заявили, че, както се оказва, притежаването на собствеността, осигуряваща надеждно материално благополучие, не дава на човека удовлетвореността от живота и не му гарантира усещането за щастие! Такива изводи били направени въз основа на обширно проведени изследвания, обхващащи различни слоеве население от 54 държави по света.
На пръв поглед, народите от богатите страни, които с право се гордеят с извоюваните демократични свободи, би трябвало да се чувстват най-щастливи. Но какво бе учудването на английските специалисти, когато действителността опровергало това, което изглеждало очевидно и много отдавна узаконено в западния свят.
В продължение на векове Великобритания е пълнила своите съкровищници със злато и диаманти от Индия, Австралия, Америка и други свои колонии. Затова англичаните вече много години далеч не са бедни хора. Икономиката на тази държава е стабилна, и през последните десетилетия на ХХ век доходите на глава от населението са се удвоили в сравнение с предходното 20-летие.
Но, за учудване на социолозите, техните съотечественици не са попаднали дори в първата десятка страни, чиито представители не са се оплаквали на съдбата си и са считали себе си достатъчно щастливи. Англичаните не смятали, че са добре и вероятно не са били много доволни от своята съдба и заможност. В списъка, състоящ се от 54 държави те се озовали едва в началото на... четвъртата десятка! На въпроса, какво именно те считат за основа на своето щастие, болшинството е отговорило, че щастието е преди всичко в парите и собствеността. Този отговор красноречиво свидетелствал за това, че достигнато материално благополучие се е смятало от англичаните съвсем недостатъчно за усещане на пълното щастие. Отговорът на безбедните англичани потвърждавал именно ненаситността на тяхните желания и страсти, който, ако са завладяли съзнанието, стават ненаситни и апетитите им не могат да бъдат задоволени.
Излиза, че от гледна точка на англичаните, Христос не е бил прав, казвайки (в Евангелието от Лука), че “животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си”! “Състои се! И още как!” – възразявали англичаните. И твърдението им не е било единствено.
С гражданите на най-могъщата към края на ХХ век, много богата и енергична държава на света – САЩ – нещата стояли още по-зле. Независимо от това, че американските “преумножени имоти” са били по-големи отколкото при англичаните, щастливи хора в САЩ е имало още по-малко!
Преуспяващите и уверени в себе си янки от епохата на Клинтън отговорили на въпроса, зададен от английските социолози така, че в списъка от 54 страни тяхната богата и могъща супердържава се оказала в последната десятка – на... 46 място!
Това убийствено непрестижно място се намирало почти до разорена и обедняла Русия и България народите на които не само са се озовали в много тежка оскъдица, но и изпитвали дълбоко разочарование от своите вождове, политици, законотворци и псевдореформатори, които само за няколко години превърнали държавите в колонии за международните банкери. Затова нямало нищо чудно, че в 1998 г. Русия и България се намирала на едно от последните места в списъка на изследователската група на “Демос”. Единствено, което беше ново и наистина невъобразимо голямо за България – е нейният огромен външен дълг.
Но кой в списъка на изследователите от “Демос” се оказал на първо място? Народа на коя държава се чувствал най-щастлив?
Първо място в списъка на английските изследователи заел... многострадалният народ на Бангладеш, който вече близо половин век бил откъснат от единния корен – Индия. Дохода на глава от населението в Бангладеш бил малко по-висок от този на българските пенсионери.
(В края на ХХ век максималната пенсия в България съставяше малко повече от 20 американски долара. Тези пари стигаха само за погасяване на стойността на... парното.
На какво се крепил оптимизма на бангладешкия народ, в какво се заключавала неговата задоволеност от живота, след като той е заел първо място между десетте държави, жителите на които не са се оплаквали от съдбата си и се чувствали напълно щастливи? Аскетизмът на тези хора не бил понятен на западтния човек, живеещ в пълно охолство и все пак считащ, че доходите му са малки. На западните социолози не е било ясно, как при такава оскъдност на материалните средства в човешкото сърце се запазва с нищо несломимия устрем към възвишеното и вечното, в сравнение с което всичко външно е преходно и е предназначено само за изпитанията на духа и осмислянето на законите за причина и следствие.
Древната мъдрост, гласи, че и богатството, и бедността са в състояние еднакво да развратят човека. Как се отнасял Христос към богатството и разкоша, е известно. Известно е също, как Той би се отнесъл, например, към това, че в Русия, както и в България, шепа хора (олигархи) от ден на ден фантастично забогатявали, а останалите граждани на държавата не са могли да накарат власт имащите да им изплатят дори онези жълти стотинки, които те честно са изкарвали с всекидневния труд. (Както е известно, много категории трудещите се не са могли по цяла година и повече да накарат държавата да им върне заработените пари!)
У Матей и Лука намираме думите на Христос, който казва еднозначно: “работникът заслужава своята прехрана“, “работникът заслужава своята заплата”. Думите на Христос са останали глас, провикващ е в пустинята, и власт имащите продължавали да целувата иконите, осенявали се с кръстен знак, оказвали всякакви почести на църквата, която на свой ред позлатявала куполите и увеличавала разценките и за покръстването, и за погребението, и за венчавката, и за прочие “богоугодни” услуги. Как да не споменем тук великата мъдрост на Шри Рамакришна(Индийски мислител и светец), който е казал: преди да говориш на човека за Бога, първо трябва да го нахраниш?!
Но ако човек има една скромна, но достатъчна награда за своя труд, то по-нататък, очевидно, по-полезно е да си помисли не за умножаване на материалното богатство – тук, както се знае, предел няма. Подобни външни постижения на човека имат прекалено голямо тегло. Те са несъвместими с истинското му предназначение.
Човек има космическа природа. Освен това, земното човечество не е самотно нито в далечния Космос, нито в най-близкия, то е неразривната част от общокосмическото човечество. Затова както нашето развитие, така и различни отклонения от еволюционните закони, които вече сме допуснали в критически количества, съвсем не са безразлични на нашите Старши и младши братя по разум.
Общокосмическите закони гласят, че развитието на разума и съзнанието не трябва да се ограничава с “преумножаване на имотите си”. Интелектът, разбира се, възвисява човека над всички твари. Но същевременно той може и да го предаде. Без контакт със сърцето (а именно там живее стремежът към вечното и възвисеното), бездуховният интелект макар и да води до прогреса на науката и техниката, до подредбата на обществения живот, материалното благосъстояние и комфортните условия, има все пак един страшен недостатък. В края на краищата този недостатък довежда до изтощаване на продуктивните идеи, което става в резултат от изключването на интелекта от подхранващите го духовни източници.
Нима и до сега не сме разбрали, че ако това нарушаване на равновесието в човешката система не се поправи колкото се може по-скоро и не се промени насоката на човешкото мислене, по-нататък природата ще се откаже да подържа “реката на живота”, хранеща бездуховния разсъдък.
(Нима даже в края на ХХ в., независимо от всички блестящи постижения на науката и настоящи чудеса на техниката, нашата цивилизация с увереност би могла да каже, че действително е силна и неуязвима? И ако би казала, то дори не би успяла да завърши фразата си и някакво торнадо с много по-малка сила от F-5 незабавно би отрезвило всички самонадеяни, доказвайки за броени минути, че даже на Земята има някакви сили, срещу които нашата цивилизация е абсолютно беззащитна.
Разбира се, що се отнася до грубата сила, то тук можем да се съгласим, - земляните са способни да взривят не само своята планета, но и съседните. Те вече започват да подготвят космически армии и обмислят с жителите на кои други планети биха могли да воюват, на кого да покажат своята дива сила и мощта на оръжията си. Само че защо ли някой невидим не пуска земляните... извън собствената им планета и от време на време изважда от строя космическите им разузнавачи, изпратени към други планети, или изобщо като че ли ги поглъща. Защо ли, независимо от всички мечти и усилия, земляните чак до самото настъпване на Новата Епоха така и не можаха да отлетят по-далеч от мъртвата Луна. До тогава, докато земляните говорят за звездни войни, всичките им космически пътешествия към други планети така и ще си останат в пределите на техните полигони, тренажори и космически киноекшъни. Знаем, колко е опасен нравственият порок и еманацията на агресивността, гордостта, ненавистта и жестокостта. Но в Космоса непременно ще се намери сигурен намордник за всички земни “звездни” пишман-юнаци, както направени от стомана и кристали, така и с живо тяло. Холивуд в своите филми неизвестно защо предпочита да показва “звездните” войници полуголи. Може би, за да видят извънземните колко заплашително се движи мускулестата плът на земляните, която, ще забележим, може да загине даже от стрелата на всеки първобитен дивак.)
На бездуховната цивилизация не й стигат онези тайни могъщи сили, които при скромно, но достатъчно материално благосъстояние, могат да дадат на хората усещане за възторга на духа и истинско щастие. Изследванията на английските социолози, изглежда, са добавили още повече аргументи към онези смели гласове, които настояват, че е време Западно-Европейската цивилизация да се обяви за неудача на човечеството, защото обществото, което тя е създала, го чака неминуем разпад.
След изпълняване на еволюционната задача (както и при неправилното развитие) всяка цивилизация я очаква разпад, и материалното благополучие съвсем не е главния показател за нейната стабилност.
Западно-Европейският свят е достигнал забележителни висоти в еволюцията на интелекта, който е дал мощен импулс в развитието на материалистичната наука и техника, създал е шедьоври на литературата и изкуството; рационалистичния ум е съумял да въведе ред в организирането на обществено-политическия живот и е осигурил забележителни условия за живота на личността. Но богатата и ярка история на цивилизацията на европейците има също така твърде тежки и позорни страници и една много жалка представа за истинското щастие, които личността не може да познава.
Цивилизацията на Западно-Европейския клон е ориентирана към енергията, която се проявява в материята и се управлява от ума, който също така е проявен именно в материята. Това е могъщ, рационален, но абсолютно студен и пресметлив ум. Той действа само в обвивките на духа – т. е. във външната среда, във външния Космос. Той урежда и управлява живота на външния човек (на личността), но не и на вътрешния.
Затова главната цел на Западно-Европейската цивилизация е именно развитието на външния човек – на личността. Живота на западно-европейското човечество е организиран по начина, при който именно личността получава колкото се може повече блага от живота, именно личността усеща цялата пълнота на своето съществуване, именно четирите обвивки на духа, които съставят личността, получават колкото се може повече свободи, възможности за задоволяване на нейните стремежи и на всички наистина неудържими страсти и наслади.
Личността и всичко личностно, са израснали в съзнанието на западните европейци до такава степен, че дори техният Бог е придобил чертите на външния човек – както по своя облик, така и по характера си. (По прищявка на личността Богът е заимствал от нея дори такива качества, като отмъстителност, гневливост, жестокост и т.н.)
Но именно затова, защото цивилизацията е поставила всичко в служба на външния човек, тя не е могла да има спокойствие, равновесие и... бъдеще.
Европейската цивилизация, която вълнообразно, на периоди си отваря път към Светлината, така и не е направила своя пътеводна звезда високодуховните идеи на немногобройните си мислители, устремяващи външния човек вътре в себе си, към духа – към своето истинско Аз.
Тази цивилизация дори разделила науката и философията, философията и религията, като ги поставила на различни брегове на единната река на живота което въпреки своя упадък и бедност не е допуснала Азия и преди всичко Индия – хранилището на общочовешкия дух. Запада, казва Шри Аурубиндо(индийски философ и борец за независимост), е свикнал с религиозните търсения и преживявания, несъвместими с науката и религията. “Война между религията и науката – пише този забележителен мислител в очерците за индийската култура - може да бъде наречена най-забележимо явление в европейската култура”.
http://integral-yoga.narod.ru/IntegralYoga/etc/news.win.html
Обаче духовните фарове на Европа, започвайки от Платон и Питагор, съвсем не призовавали към отдръпване от пълнотата на живота и не са отричали необходимостта от развитието на личността и интелекта. Те са учили на хармонично развитие, като отдавали именно на духа водещата роля във формирането на човека. Всички Учители на човечеството утвърждавали уникалността и безусловната ценност на човешкия живот. Духовните мислители на Европа не са отричали икономическото развитие и материалното процъфтяване, които така са привличали умът на западно-европейските народи. Но те се стараели да убедят народите, че не това все пак съставя високата цел на всеки човек, основата на истинското щастие и самият смисъл на човешкото пребиваване на Земята, смисълът на еволюцията.
Те са се опитвали да съединят в човешкото съзнание духовното и материалното, да научат хората да вместват противоположенията на живота, да признават ценността на сътрудничеството между тези противоположения, но, разбира се, с първенстващо значение именно на духовното, което не е обременено с каквато и да било личностна изгода.
Да, животът в материята е дотолкова привлекателен, че, както казват индийските Пурани, дори боговете искат да опитат да живеят по-човешки, като хора, - “желаят го даже богове от небето”.
Ако липсва равновесие между материалното и духовното, то самата природа на цивилизация, подобна на Западно-Европейската, се развива по такъв начин, че постоянно засилва желанието на хората да имат все повече и повече материални блага и различни услуги за задоволяването на потребностите на личността и колкото се може повече свободи също така именно за личността.
Затова, когато доминира личността, духовното не може да уравновеси материалното! За да надделее духовното от личността трябва да се вземе всичко... лично. Но много ли личности бихме могли да намерим измежду хората, които доброволно да се съгласят на това?!
Дори английските социолози от групата “Демос” доказват с помощта на своето допитване, че цивилизацията, развиваща стремежите на хората към материалното... не може да задоволи тяхната ненаситност!
Затова съвсем не случайно в първата десятка страни, чиито народи се чувствали най-щастливи, специалистите са открили, освен република Бангладеш, също такава бедна, но духовно несломима Индия, Филипини, Нигерия, Доминиканска република и други държави от така наречения “трети свят”.
(Този прякор, който е получило болшинството човечество от Азия и Африка, беше поредната глупост на влюбеното в себе си западно европейство. През епохата, когато търговията, както и футбола бяха отнесени към изкуството, това фактически означаваше “стока трети сорт”. Но самия живот внасяше поправки в стоковите разписки на западната цивилизация, защото, както виждаме, дори от такива привични социологически допитвания към човечеството, понякога материално бедните “третосортни страни” отговаряха не просто на “първи”, но дори на “висш сорт”.)
Учените биха имали над какво да се замислят, ако включат в анализа на подобни социологически изследвания формулата на Хрисотс “Блажени бедните духом”.
Голямата разнотегловност, когато на един полюс хората се огорчават, че бисерите им са дребни, а на друг – че супата им е рядка, разбира се, не прави чест на човечеството. Но има периоди, през които ситуацията с рядката супа е полезна за съзнанието. Който път е свободен – натам и трябва да се устреми съзнанието. Вратата към духа винаги е отворена, дори ако материалните условия на живота са трудни. Така казват Учителите.
Когато идва времето за “жътва” и “плявата” трябва да бъде отделена от “зърното”, тогава няма човек, който да не бъде изпитан на предела на своите сили. При това някой се подлага на изпитание чрез голяма нужда, а друг – с благополучие свръх мяра.
Но в побъркването от благополучие, казват Учителите, никога не е имало помъдряване.
(Един роднини (по професия инженер-хидрогеолог и едновременно с това техник-технолог на студена обработка на металите) в края на 90-те години останал без работа и загубил всякаква надежда да изхрани семейството си, тръгна, както много хора от бившия Соц. лагер на вън да търси работа – където и да е. Установи се в Белгия. Красотата на нейните паркове, чистотата на градовете (“Сега разбирам, - пишеше той, - защо лягат на дивана с обувки!”), грижата за материалното благосъстояние на всеки човек (може би даже, според нашите представи, “в повече от разумното”), истински демократичните свободи и закони предизвикаха възхищението на бившия инженер. Белгийците, особено тези от фламандски произход, много му харесваха. Но жителите на Белгия от френски произход понякога изобщо не можеше да разбере. (Както, вероятно, и те никога не биха могли да разберат тези, които се намирали през това време на границата на оживяването.) Един от неговите нови познати в Белгия, както бихме казали, обикновен човечец, му разказвал, че практически работи... през година. “Какво правя в паузата ли? – повтори въпроса ми той. – Нищо. Почивам си – и толкоз.” Защо си почива толкова дълго? А защо да работи, когато помощите за безработни, които получава, практически са равни на заплатата му и тези пари стигат за цялото семейство. При това семейството получава и много прилични детски надбавки от държавата. Безработният гражданин на малка Белгия с гордост показал своята неголяма колекция от музикални инструменти (китара, цигулка, барабан, флейта и др.). Той не можел да свири на нито един инструмент и изобщо към музиката бил абсолютно равнодушен. Но най-странното било това, че безработният колекционер така и не могъл да обясни защо на него и семейството му е необходима тази колекция от музикални инструменти? Друг познат белгиец, адвокат, никак не могъл да разбере как да сглоби масичката за телевизора по приложената инструкция (където били дадени даже рисунки за всяко винтче). “Трябва да извикам специалист”, - казал той. “Няма да повярвате, - ни разказваше “нашият бежанец”, - те имат инструкция от осем точки даже за прикачване на капака към тоалетната чиния!.. Такива славни хора! Но аз все пак често не ги раз-би-рам!”
Тези белгийци, с които току-що се запознахме, определено нямаха “побъркване от благополучието”. Но все пак в поведението на тези хора и в начина им на живот имаше известна странност.)
Когато ни е трудно, трябва добре да се замислим: може би трудностите, в това число и материалните (а понякога и болест), ни се дават, за да получим прозрение? Може би, това е изпитание на духа, което е абсолютно необходимо при преминаването ни на по-висока витка от спиралата? Може би истината е, че колкото е по-силен духа на народа, толкова са по-силни изпитанията, които, както вече знаем, никога не се дават свръх силите?
Учителите казват, че би било неправилно да мислим: “Когато се случи нещо, тогава аз ще мога да докажа силата на своя дух”. Такава възможност има всеки човек всеки ден. Именно всекидневието е лакмусовата хартийка за проверка на нашите вътрешни сили. Именно във всекидневието у нас се появява възможността да отърсваме от нашия дух, всичко, което го сковава и обременява – прашинка след прашинка. Тези прашинки са от олово и този оловен прах е тежък за духа, защото това е мъдростта на Земята. Мъдростта на Небето е безтегловна, като сиянието на слънчевото кълбо.
|
Отново за Цивилизация на потребителите.
