Бруно Сориано е дефанзивен полузащитник, играещ във Вияреал, затова и го сравних с Бускетс. Обикновено играчите от по-малки клубове трудно се добират до националния отбор на Испания.

Според мен Артета нямаше късмет да играе в големи отбори, въпреки че навсякъде, където е бил, се е представял чудесно. Той е майстор на прекия свободен удар, на доброто центриране и на извеждащия пас. Считам, че във всеки национален отбот би бил титуляр, дори и в германския. Четох негово интервю за английска медия (не помня коя), той се е примирил със съдбата си. Направи ми чудесно влечаткление- интелигентен и скромен човек. Между другото е юноша на Барселона. Мисля, че испанските играчи нямат никакви проблеми да се нагаждат към играта на националния отбор- в повторния си дебют за Испания Солдадо забучи хет-трик, Адриан също се включи много силно, най-нетипичният от испанците- Йоренте, също чудесно се е вписвал в отбора в редките случаи, когато е получавал шанс да поиграе малко. Мисълта ми бе, че Артета, макар и почти невидим в отбори като Гласгоу и Евертън, винги е играл на високо ниво, но никога не му е бил даден шанс, още преди да се появи Бускетс (сега Артета е на 30). Не крия, че изпитвам лична симпатия към него и че още ме е яд, че шефовете на Валенсия преди време не направиха всичко възможно да го измъкнат от Евертън. За мен като начин на игра Артета е идеален за сегашния отбор на Испания и не би имал проблеми да се впише в него.

Когато Гюркуф беше в Милан наблюдавал съм го спорадично, правеше ми страхотно впечатление. В Бордо (това е другият ми любим отбор след Валенсия) правеше големи мачове, игра силно и в Европа. В Бордо се чувстваше като риба във вода. Доколкото знам отиде в Лион не защото ламтеше за повече пари, а защото Бордо много искаше да прибере тези 22 милиона. Там от самото начало играта му не потръгна, застигнаха го и контузии и изглежда не се чувства добре в Лион. Жалко е, че не разгърна напълно таланта си, още повече че не съм чувал да има проблеми с алкохол, да участва в скандали, всичко това, типично за англичаните. Въпросът беше не колко е добър Гюркуф, а дали тези, предпочетени пред него, са по-добри от Гюркуф. Според мен не са. Блан е консервативен човек, някъде беше споменал, че за него било важно да разчита на едно основно ядро (аз бих добавил- независимо от моментната форма). След Доменек Франция постигна нелоши резултати, но няма как да бъде друго яче, все пак Франция разполага с много добри футболисти, а и Блан не е слаб треньор. Според мен Блан сгреши, че след всички безобразия, случили се в Южна Африка, не ихвърли веднъж за винаги всички скандалджии и мизерници. Той не почисти раната до кокал и тя отново започва да набира. Самото присъствие на хора като Евра и Рибери (на скоро първият си избърса гъза с екипа на Франция пред благосклонната усмивка на последния) атмосферата в отбора винаги ще бъде отровна и скандалът винаги ще бъде надвиснал. Мен ме изуми търпението на Алу Диара, как не премаза онова червейче Насри. Да, не понасям Насри, Бензема, Бен Арфа, но не защото са араби, а защото са боклуци. Един от най-любимите ми защитници за всички времена беше арабин- Нуредин Найбет. Много харесвах и Зидан. А като си спомня за гола с пета на Рабах Маджер срещу Байерн още ми става приятно. Считам, че във Франция има достатъчно скромни и читави футболисти така че, ако негодниците Евра, Малуда, Рибери, Насри, Бен Арфа и Бензема бъдат изхвърлени веднъж за винаги, това не само няма да бъде загуба за Франция, а така ще бъде поставена основа на един здрав и чист отбор.

Всъщност мен никoй за нищо не ме пита, няма особено смисъл да си изказвам мнението, още повече, че след като се сбъдна последната ми футболна мечта- да видя Емери да се маха от Валенсия, се успокоих и не очаквам някакви особени радости, свързани с футбола.

За Испания, според мен почти всичко в този отбор на дел Боске е сбъркано. Ако тази вечер Испания отпадне от европейското, няма да се радвам, няма да злорадствам, малко ще ме заболи, но с оглед на досегашните мачове няма да го считам за несправедливо. Тези безкрайни безсмислени пасове в средата на терена (безсмислени, защото няма нададател, комуто да бъде отворено пространство и който да разсече отбраната на съперника, както беше при Арагонес с Вия и Торес- тогава Торес беше един от найдобрите нападатели в света за разлика от сега) ме изнервят и уморяват. Барселона доказа, че те не могат да бъдат панацея. Един истински голям отбор умее да сменя ритъма, начина си на игра, да бъде гъвкав и повратлив, това в никакъв случай не важи за сегашната Испания на дел Боске. Аз считам Франция '98 за по-добър и за по-завършен отбор от сегашната Испания- онази Франция играеше далеч по-разнообразно. Испания на Арагонес също играеше по-бързо, по-остро. Настоящата Испания е във висша степен предвидима, защото дел Боске сляпо копира Барса. Барселона беше на косъм да се провали срещу Милан и рухна срещу Реал и Челси. Според мен- защото се отказва да играе с нападател. С Ето'о, с Вия, с Ибрахимович Барса никога не би изглеждала така безпомощно, да, въпреки всички тези безброй пасове и безконечно владеене на топката Барселона изглеждаше безпомощно. Владеенето на топката не трябва да се превръща в самоцел. Смисълът на футбола са головете, и ако безкрайното тики-така не води до голове, то е абсолютно безсмислено. Испания на това европейско е като Барселона, напълно изгубена в мнимото си превъзходство, безнадеждно оплетена в безсмислени подавания. Ако аз бях на мястото на дел Боске, щях да заложа на чисти крила като Навас, Касорла, Педро, дори Мата, а за нападател бих предпочел Адриан- бърз, техничен и повратлив (ако си гледал някои мачове на Атлетико в Европа знаеш що за футболист е това) и Солдадо- тежък, но с нелоша техника и добър с глава типичен таран. Йоренте и Негредо също имат достойнства. Бих избрал всеки, само не и Торес, неговата неувереност и припряност се отразяват зле на целия отбор. На второ голямо първенство дел Боске прави мечешка услуга на Торес като го взема в отбора. Според мен не миналите заслуги, а настоящата форма трябва да бъде критерия при избиране на футболистите за националния отбор, всичко останало е фаворизъм и несправедливост. И не съм само аз, който смята, че Солдадо трябваше да бъде взет на европейското, но дори и да бях само аз, пак щях да съм не по-малко убеден, защото съм гледал доста мачове както на Солдадо, така и на Торес, и това, което съм видял, не остави у мен никакви съмнения кой от двамата заслужаваше да играе за Испания и кой- не.

Съжалявам за безкрайния и вероятно нечетивен коментар, тези дни се измъчих гледайки мачовете на Испания, отбор, имащ потенциала да премазва всички, но отбор в същност изглеждащ объркано, нелепо, направо жалко, и това заради дел Боске и неговият избор на играчи и тактики. Вчера при 4-1 спрях да гледам мача Германия - Гърция, и не защото гърците ме разочароваха, не, просто нямах сили да гледам този погром. Докато когато играе Испания ми иде да се откажа да гледам още от самото начало. Гръцкият отбор- това е добре построена сграда от кирпич, докато испанският- това е крива кула от мрамор и слонова кост, материалът е чудесен, но архитектът е лош и ще е чудо, ако постройката му не се срути.