При Луис Арагонес нямаше никакъв каталунски модел, имаше един жив, бърз и поврътлив отбор, който играеше с двама нападатели, непрестанно сменящи си местата (тогава Торес още беше футболист), непрестанно отварящи си пространства един на друг). Тогава имаше бързина, смяна на ритъма, изненадващи действия, живец в играта, сега нищо от това не е останало. Испания е сянка на призрака на привидението на онази Испания на Арагонес. Че при дел Боске отборът път губи височина, си пролича още на световното. Сега липсата на Вия и Пуйол, както и застаряването на играчите, не може да бъде оправдание, Испания има чудовищен потенциал, особено в полу-защита и в нападение, а дел Боске излиза без нападател. Чудовищно. А когато пуска нападател, вкарва един бивш такъв, Торес. И друг път съм казвал, че Барселона е игара най-добре, когато е играла с истински таран, с Етоо, с Вия, дори с Ибрахимович, но чудовищният егоист Меси не търпи някой друг да вкарва головете. Това издигане в култ на провалилия се с гръм и трясък тази година модел на Барселона от страна на дел Боске е пагубно за Испания. Испания не е само Барселона, това дел Боске явно отказва да го разбере. Като Шави е слаб да вземе де Маркос, като Педро не е във форма- има Касорла. Аз съм убеден, че със Солдадо, Адриан, Йоренте, а дори и с Негредо, Испания щеше да има много повече острота отколкото с бавния Фабрегас или с ужасния Торес. С тази си игра Испания заслужава да отпадне, Касияс и съдията няма да бъдат спасителите всеки мач.