Не съм голям почитател на Жаклин , но нещо ме жегна да прочета тази статия . Просто няма какво повече да се каже .

Футболът е велика игра и не съществува сила, която може да я нарани и уязви. Развоят на мача в Мюнхен обаче нанесе сериозна рана върху ореола и. Трудно може да бъде намерен друг аналог на мач, в който единия отбор да е направил толкова малко за да спечели победата и все пак съдбата да му я подарява. Безброй са случаите по- немощния да побеждава, но никога това не е било толкова несправедливо.
Футболът е велика игра и не съществува сила, която може да я нарани и уязви. Развоят на мача в Мюнхен обаче нанесе сериозна рана върху ореола и. Трудно може да бъде намерен друг аналог на мач, в който единия отбор да е направил толкова малко за да спечели победата и все пак съдбата да му я подарява. Безброй са случаите по- немощния да побеждава, но никога това не е било толкова несправедливо.

В последните 10 години Челси се превърна в един от най-силните клубове в Европа. Успехите на „сините" са впечатляващи, стигнаха и до два финала в турнира. Първият го загубиха в един равностоен и скучен мач срещу Юнайтед, който стана драматичен чак при изпълнението на дузпите. Сър Алекс тогава извади прословутия си късмет и Челси загуби шанса си да триумфира. Челси обра симпатиите на губещия съвсем справедливо.

Ако съдбата е решила да им върне пропуснато през всичките години, то тя трябва да знае, че го направи жестоко и безскрупулно за сметка на един отбор, който игра най-добрия си футбол. Отбор, който излезе на терена не само да спечели, но и да го направи по възможно най-красивия начин. Отбор, който направи реклама на футбола и спечели сърцата на всеки непредубеден зрител.. Отбор, който заслужи по всички възможни начини победата. И отбор, на който му бе отнета напълно заслужената радост.

Челси трябваше да стане европейски шампион. Но не по този начин! Не с игра от края на 60 - те години с 10 човека в отбрана и перманентно опълчение. Шампионска лига не трябва да се печели по този начин. Това е пълно тържество на злото над доброто, колкото и на феновете на английския футбол да им се привижда обратното. Нито срещу Барса, нито срещу Байерн, нито дори срещу Бенфика, Челси не бе на страната на доброто.

Германците вероятно имат много вини пред футбола. Заради тях „великите лалета" не станаха световни шампиони. Заради тях страхотни формации на Лийдс и Сент Етиен не се вписаха сред носителите на КЕШ. Да им прибавим и греха, че два пъти минаха път на Англия по пътя към бленувания финал през 1990 и 1996 година. Да прибавим дори и непризнатия гол на Франк Лампард през 2010. Но, Съдбата им го върна доста пъти. С гола на Маседа в последната минута през 1984 година, с „гръдната жаба" на Кан през 2002 г, дори с обрата на България през 1994 г. Дори им взе купата през 1999 година с два гола в продълженията. Но все пак имаше логика.

В мача с Челси логика нямаше. Нито пък справедливост. Юнайтед все пак се бореше до последно през 1999 година. Атакуваха, страдаха, бориха се до последно. Челси просто се бяха окопали. Нямаше ги на терена. И успяха да спечелят. Може би защото не вярваха, че могат да го направят. За такива като тях, се казва, че Съдбата ги носи на ръце. До самия връх, както се видя в събота вечер.

За да бъде възстановена исконната справедливост, някога в обозримото или далечно бъдеще, съдбата ще изтрие сълзите на Бастиян и ще му достави неговата приказка без край. Дали обаче съществува такава сила, която може да заличи едно нещо, за сметка на друго! След Мюнхен това вече не звучи като реална възможност!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите