|
Във времена когато служителите на разни АД-та се влачат като разпорени черва по терена и коментаторите ни убеждават, че това е "спектакъл" е истинска радост за всеки футболен привърженик когато в един и същ уикенд има три невероятни мача, чакани с особена емоция.
По-малко от седмица преди Панатинайкос-Олимпиакос( мачът ще се състои на 30 0ктомври) се състоя друго дерби на Атина, това между АЕК и Панатинайкос.
В тази среща жълто-черните от АЕК победиха минимално, но напълно заслужено звездната селекция на ПАО.
В състава на Панатинайкос личаха имената на Йоргос Карагунис, имал дълга кариера в чужбина и играл в Бенфика, Жан-Ален Бумсонг, бивш играч на Рейнджърс, Лион ,Ювентус, Жилберто Силва, бивш играч на Арсенал и ако не се лъжа дори капитан на тима в един период, Джибрил Сисе, Луис Гарсия, бивш футболист на Ливърпул, вкарал феноменален гол на Анфийлд срещу Ювентус по пътя към спечелването на Шампионската лига от мърсисайдци през сезон 2004/2005.
От друга страна за мен по-известните имена в състава на АЕК бяха това на преминалия през Рома защитник Траянос Делас и на Кафес.
Това което ми направи най-силно впечатление в мача бе, че и двата отбора търсеха гола главно с изстрели извън наказателното поле, а също така и сравнително коректната среща, като освен с два фаула в началото на второто полувреме и жълтия картон за играча на домакините Бърнс, не си спомням да е имало други големи грубости.
Мача стартира, както се казва, с гол от съблекалнята.
Още в третата минута нападателя на АЕК Джебур се пребори в наказателното поле за една балонно центрирана топка със защитник на Панатинайкос.
Джебур обаче не стреля веднага, а се изтегли леко в ляво, освобождавайки си свободно пространство и после с диагонален удар намери мрежата на вратаря на гостите.
През първата част като цяло нямаше много опасности. АЕК определено бе по-настоятелния отбор, а играчите на ПАО действаха неадекватно. Най-деен за тях бе не някой друг, а защитника Винтра.
Чак в 40-та минута Луис Гарсия опита хубав изстрел с удар извън наказателното поле.
През втората част интересните моменти бяха далеч повече.
Още в нейното начало двата отбора си размениха по едно опасно положение.
Първо много добро центриране от левия фланг не бе оползотворено от Джебур, който с глава стреля над вратата, а в ответната атака Джибрил Сисе опита хубав диагонален изстрел.
За съжаление това бе и единствения запомнящ се момент с участието на Сисе, като слабо оправдание за него е това, че той бе заслепяван с лазер от публиката на АЕК.
В 58-та и 63-тата минути играчите на АЕК отново пробваха да удвоят резултата с хубави изстрели извън наказателното поле.
В 69-та минута Луис Гарсия отново напомни за себе си и отново с удар извън пеналта.
В 75-та мин. пак той създаде опасност за тима си. Испанеца намери с хубав пас пред пеналта на АЕК номер 20 от отбора на ПАО Лазарос, но той не можа да отправи удар и падна на тревата, претендирайки за нарушение.
В 83-та мин. ПАО изпуснаха и най-чистото си положение за гол. Жилберто Силва с фин пас в наказателното поле намери абсолютно непокрит номер 8 от Панатинайкос Йоанидис, но той на празна врата прати топката високо в аут.
В ответната атака отново със силен удар извън наказателното поле футболист на АЕК затрудни стража на гостите.
В крайна сметка това бе всичко и жълто-черните се поздравиха с победа.
В мача между Селтик и Рейнджърс не се получи желаното от мен дерби. Исках да гледам спектакъл, но не би.
Рейнджърс бяха уморени от мача си с Валенсия през седмицата, докато в състава на Селтик просто няма класа.
Пред погледа на Мишел Платини двата отбора все пак си вкараха четири гола.
Селтик поведе в самия край на първото полувреме след центриране и точен удар на Хупър.
През втората част играчите на Рейнджърс направиха пълен обрат като вкараха три безответни гола, играейки "яваш-яваш".
Още в началото на втората част Рейндърс стигнаха до равенството.
Стивън Дейвис изпълни свободен удар и Лувенс си вкара автогол.
При втория гол на Рейнджърс останаха известни съмнения за редовността му.
При атаката за гола Кени Милър беше в пасивна засада. Той не игра с топката, но след това тя стигна до него, като той вече не се намираше в положение на засада.
Последва много точно насочен изстрал от воле и 1:2 за Рейнджърс.
След това дойде и най-скандалния момент в срещата.
След минимално съприкосновение с Майсторович влезлият като резерва Броудфут се строполи в наказателното поле и рефера отсъди дузпа.
Кени Милър стреля силно, топката се отби от горния десен стълб и влезе в мрежата.
Така той отново отбеляза два гола в един мач срещу Рейнджърс и донякъде се реваншира за двата сериозни пропуска, които направи в мача срещу Валенсия.
От връщането си в състава на Рейнджърс Кени Милър има седем гола срещу детелините, като интересното е, че в трето дерби той бележи по два гола във вратата на Селтик. Първо това му се отдаде при победата с 4:2 като гост над Селтик в края на месец Август , 2008 година, след това той вкара два гола за победата с 2:1 в първото домакинско дерби за Рейнджърс сезона миналата есен, след това се разписа пролетта, при протоколната загуба с 2:1, а сега отново вкара два пъти.
Що се отнася до самата дузпа тя бе крайно несправедлива, но истината е, че Селтик сами са си виновни за поражението.
А и след третия гол за сините мачът заспа.
Лошо впечатление направи това, че играчите на Селтик непрекъснато се опитваха да провокират тези на Рейнджърс, като нанесоха множество удари без топка към играчите на Джърс, без рефера да ги види.
Освен това играчите на детелините оставяха прекаленомного свободни пространства за гостите, оставяха футболистите на Рейнджърс да разиграват топката спокойно, без да ги пресират.
Липсваше достатъчно желание и дух сред футболистите на Селтик. Може би това е така и заради многото чужденци в техния състав, които не осъзнават значението на това дерби. А мъжеството и себераздаването на терена не се изразяват в удари на противников играч при спряла игра, каквито си позволяваше Ки-Сунг от състава на Селтик.
А от мач на мач все по-отчетливо може да се направи извода, че Нийл Ленън не става за треньор. Неговите методи дадоха някакъв резултат в края на миналия сезон, но той не е решение в дългосрочен план за Селтик.
Катвгоричните загуби в евротурнирите, срещу на теория равностойни съперници като Брага и Утрехт затвърждават това мое мнение.
Иначе допреди тази среща и двата отбора бяха записали по 8 поредни победи в първенството, като Рейнджърс засега продължиха серията на девет успеха.
Но както много точно отбелязаха в официалния сайт на Рейнджърс подобни серии е имало и преди, но те не гарантират титлата. Трябва постоянство.
За съжаление не можах да гледам мача Цървена Звезда- Партизан директно, но проследих отзивите след срещата.
Дербито, подобно на това между АЕК и ПАО, също бе решено с ранен гол, дело на Морейра.
Той дойде след включване в атака по левия фланг на екс-играча на Звезда Клео, който се възползва от груба грешка на защитник на звездашите и поднесе топката на другия човек в атаката на Партизан, който отблизо в 6-та мин. вкара единствения гол в срещата.
Според официалния сайт на Звезда мача се е играл пред 31 135 зрители, въпреки че по репортажа , който гледах в Ютуб казаха че зрителите са били 25,000. Както и да е, на стадиона не можеше да се види празно място, а и атмосферата беше далеч по-различна от тази на нашите дербита.
Все пак на сайта на Партизан имаше клипче показващо радостта на играчите на Партизан след мача, които отидоха да празнуват с публиката, а това ми напомни малко на мача Левски-ЦСКА от Април 2005 г., когато ЦСКА спечели след гол на Христо нев от дузпа и тогава и играчите на ЦСКА отидоха да празнуват също толкова искрено и спонтанно при публиката си.
По информация на "Меридиан Мач" това е трета поредна победа за Партизан в дербито, а също така и седми пореден мач, в който гробарите нямат загуба от вечния си съперник в сръбския футбол.
Платини със собственика на Селтик Джон Рийд
Кени Милър показва, че обича да го прави по два пъти
|
АЕК-ПАО 1:0; Селтик-Рейнджърс 1:3; Звезда-Партизан
