Изхождайки от идеята, че това са мачове, в които всичко останало от резултата е безсмислено, то представянето на нашите снощи бе блестящо. 3-0 с Полша, изхвърляме един неудобен за нас противник, един силен отбор, измъкваме се от трудна ситуация, просто няма какво повече да желаем...
Сега, чисто спортно-технически мача хич не ми хареса. Ние играхме солидно, но не бих казал много силно, а поляците бяха трагични. Много добре се наредиха за нас нещата, с програма, потоци и т.н. за този мач. Истината е че нашите не започнаха съвсем уверено, допуснаха някои слабости. Йосифов сбърка една елементарна атака, Тошко Алексиев отново се издъни в посрещането, но поляците бяха удървили много повече и от нас и не успяха да развият мини преднинанта си от началото. В същото време усещайки тяхната разколебаност Владо и Матей атакуваха супер и успяхме на свой ред да поведем. Имаше обаче и някои комични точки в първия гейм, където просто ставаха нечовешки грешки. И към края на първия гейм типично за нас си допуснахме разколебаване в посрещането от някакви си леки флот сервизчета и замалко отново да изпуснем инициативата, а бяхме ли загубили първия гейм не ми се мислеше... Тук мисля и Казийски имаше едно слабо посрещане при 1т. за нас, когато можеха да ни изравнят.
След този първи гейм мача просто свърши. Поляците просто нямаше какво да противопоставят. Те никога не се блестяли с някакви фамозни неща, но днес следствие на по-снощния мач с Бразилия и напрежението за задължителна победа им бе отнета увереността и стабилността, с които ни побеждаваха в предишните големи мачове между двете страни. Няма как да не отбележим, че Матей и Владо атакуваха много добре, но в интерес на истината и поляците имаха ситуации, в които можеше да покажат по-добра защита. Сервиза на нашите беше на добро ниво. И по-добре сме сервирали, но с това учудващо трагично посрещане на Полша бяхме максимално улеснени. През центровете се атакуваше по-рядко, но и там видяхме нелоши комбинации. А когато от едната страна имаш Владо, от другата Матей и на всичкото отгоре в центъра също вариант, толкова по-зле за противноковите блокади.
Мисля си, че след издънките от първата фаза просто няма как нашите да изгубят представа за реалността, а тя е че ако искаме 1/2 финал, то в понеделник-сряда трябва да вземем 2 от 2 мача. Най-хубавите сметки ще можем да направим след 20 часа, когато първите три групи приключат, но и отсега на всички им е ясно, че по-лекия поток ще бъде този на отбора загубил мача с Бразилия довечера. Тук някои казват за кривите сметки и т.н. И на мен би ми се искало да можем да победим в 5,6 последователни мача супер силни съперника и да играем финал, но реалността ме кара да мисля, че това е по-скоро невъзможно. Освен по-леките съперници (победителя към този момент изглежда да играе с Куба и Испания, а загубилия с Чехия и Германия), то можем спокойно да добавим и факта че ако загубим отиваме в Рим и до края на първенството няма да има местене, освен ако не трябва да играем за 5-8 или 9-12 място, но ако се стигне до такива мачове на кого ли ще му пука изобщо за тях ? Освен това не вярвам Бразилия да не иска днес победата, просто те наистина не са отбор, който ще си прави тънки сметки, а да се изправяме срещу един мотивиран бразилски отбор преди двата най-важни мача за мен е безсмислено. Ще се изчерпим физически и ментално ... Затова според мен най-добрия вариант е Пранди да вкара някои млади лъвчета като Пенчев и новия център. Може да се даде почивка и на Жеков дори и да си играят на макс и каквото стане ... Защото дори и да играем с титулярите и на макс, то по-вероятно е да загубим, а тогава нагласата и старта преди следващата група ще е по-труден ...
Ами това е засега, чакаме края на първите три групи довечера и пак правим сметки
|