За всички, които се чудят как така американците, хем без най-големите звезди в НБА, опердашиха почти всички с 15-20 точки минимум, пускам една от любимите ми статии на Иво Иванов. Писана е 2005-та някъде по това време.

Нищо чудно няма на този свят.

Америка отвръща на удара

Канзас, Иво Иванов

"Кошмар!", "Срам!", "Позор!", "Провал!". Това са само част от заглавията, с които най-престижните американски издания оцениха унизителната безпомощност на американския национален отбор по баскетбол на олимпиадата в Атина. Вече мина цяла година от поредното катастрофално фиаско на "звездите" от НБА, но щатската баскетболна федерация все още вие от болка.
Раната бе широко отворена още на световното първенство в Индианаполис, когато т.нар. Дрийм Тийм беше направен за посмешище пред собствената си публика и бе безцеремонно подритнат от съперниците си на полагащото му се 6-о място. Вместо да направи радикални промени в подготовката и селекцията на националния отбор, федерацията продължи да действа с некомпетентност, достойна за нашия парламент, и безотговорно хвърли един хаотично събран и недисциплиниран отбор на игрите в Атина. Години наред бордът на директорите на US Basketball смяташе, че е достатъчно просто да прати която и да е група от НБА примадони на олимпиада и
златните медали ще пристигнат на автопилот в Америка.
Подобна надменност и арогантно нежелание за запознанство с действителността докара американския баскетбол до незавидни и срамни низини. Преди олимпиадата Дрийм Тийм беше напердашен като непослушно дете от Италия и се отърва като по чудо от поражение срещу германците. На самите игри отборът беше толкова безпомощен, че създаде неловкото впечатление, че може да бъде победен от абсолютно всеки съперник. Цял водопад се изля от чашата на търпението на 17 август, когато американците успяха да направят невъзможното и загубиха от Пуерто Рико с 19 точки. Пуерто Рико! Островът в Карибския басейн с 3 милиона население и една-единствена железопътна линия, дълга 90 км, смля от бой 12-те суперзвезди, чийто общо доход сигурно е по-висок от целия брутен национален продукт на Пуерто Рико. Надмощието на пуерториканците беше толкова потискащо, че в края на мача треньорът им се смили над глезльовците от НБА и извади звездата си Карлос Аройо. Впоследствие американците бяха напляскани с относителна лекота и от Литва, и от Аржентина. Така те се прибраха с подвити опашки и бронзови медали в родината на баскетбола.
Барабаните на “Лед Цепелин” не са яли толкова бой колкото Дрийм Тийм през 2004 г. Да гледаш мачовете им на олимпиадата, беше като да наблюдаваш как мъртвопиян човек пресича натоварена магистрала. Въпреки колосалния провал игрите в Атина по всяка вероятност ще имат положителен ефект върху развитието на американския баскетбол и един ден ще бъдат сочени за повратен момент за начина, по който федерацията подхожда към подготовката и селекцията на националния отбор.
След фиаското в гръцката столица администраторите в US Basketball се събудиха от продължителната си дрямка и си дадоха сметка, че ако нещата продължават така, Дрийм Тийм ще продължи да регресира и някой ден би могъл да загуби дори от сборен отбор на фармацевтичните работници в Турно Мъгуреле (Рум).
Ако има нещо, което американците не могат да понасят, това е поражението. Така че още със завършването на Атина '04 олимпийският комитет в комбинация с федерацията по баскетбол започна да гради една чудовищна организационна машина, която има една-единствена цел - световна баскетболна доминация!
Америка е твърдо решена да си върне короната на определяща сила в този атрактивен спорт и, познавайки методите и финансовите възможности на щатските олимпийски структури, почти нямам съмнение, че постигането на тази цел е само въпрос на време. Седалището на US Basketball е в Колорадо Спрингс и именно тук в последната година федерацията е създала мозъчна баскетболна лаборатория с убийствен потенциал. Най-после администраторите и бюрократите начело на този спорт са разбрали, че за да си върнат позициите, трябва да почерпят от най-големите си богатства: неописуемите човешки ресурси, опит и традиции. Наскоро федерацията оповести, че е събрала мозъчен тръст, съставен от 20 от най-легендарните играчи и треньори, които целенасочено ще чертаят стратегията за развитие на националния отбор. Сред тях са Майкъл Джордан, Лаи Бърд, Меджик Джонсън, Чарлз Бракли, Оскар Робъртсън, Дейвид Робинсън и Бил Ръсел. Прави впечатление, че треньорите също са внимателно подбрани: Пит Нюъл и Джон Томпсън са смятани за най-добрите специалисти в света за подготовка на центрове и високи играчи. Лари Браун и Чък Дейли са експерти по защитната игра, а от светилата на колежанския баскетбол като Дийн Смит и Боби Найт се очаква да внесат ред и дисциплина в бъдещия отбор. Останалите членове на този изумителен резервоар за баскетболна мъдрост са Лени Уилкинс, Руди Томянович, Крис Мълин, Бил Брадли и Дани Менинг.
Начело на федерацията до олимпиадата в Пекин ще бъде президентът на Финикс Сънс Джери Коланело, който е известен като добър организатор и умел дипломат. Идеята на федерацията е да състави действителен отбор, който да се подготвя систематично и да съществува като хомогенен организъм. Вече всички са наясно, че произволното стълпотворение на "звезди" има отрицателен ефект и на отбора са необходими играчи, готови да изпълняват определена роля, дори и тя да е донякъде ограничена.
Едва ли някога повече ще видим американски тим, в който да няма нито един чист стрелец от ранга на Рей Алън или Майкъл Ред. Дрийм Тийм също няма да повтори грешката от Атина и да стовари цялото подкошие върху раменете на един-единствен играч, пък бил той и Тим Дънкан. Гардът разпределител е най-важният играч на отбора, но през последните 5 години тази позиция е ахилесовата пета на американците. Стафан Марбъри и Алън Айверсън се надпреварваха да играят за себе си в Гърция,
дриблирайки като шевни машини на едно място пред отегчените погледи на противниците си. Тези егоистични гардове се вкопчваха алчно в топката, която не можеше да им бъде отнета и с операция.
Федерацията разбра, че това ще унищожи отбора. Затова в бъдеще можем да очакваме по-скромни гардове, които се вълнуват от успеха на отбора повече, отколкото от собствените си интереси.
Голяма част от подготовката на тима ще бъде посветена на разнообразни стратегии, комбинации в защита и нападение и на изграждането на фундаментални качества. В Атина отборът беше абсолютно безпомощен всеки път когато противникът преминаваше в зонова защита. Тя се използва толкова рядко в НБА, че американците бяха като ударени от гръм и гледаха на най-елементарната 2:3 зона с отворена уста
сякаш бе учебник по квантова механика
Джери Коланело и легендарният му мозъчен тръст са твърдо решени никога повече да не допускат подобна некомпетентност. Федерацията също най-после е признала пред самата себе си, че за разлика от нея, светът не е застинал в 1992 г., лаврите от Барселона са поувехнали и баскетболната действителност е коренно различна.
В миналото, водени от неоправдано самочувствие, американците не смятаха за необходимо да анализират много-много съперниците си. Отсега нататък обаче можем да очакваме баскетболен шпионаж на най-високо равнище.
На този етап федерацията е в процес на подготовка на грандизония си план и все още не е посочила отбор за световното първенство в Япония догодина. Квалификациите са след две седмици в Доминиканската република и там САЩ ще разчитат на състав, в който няма нито един играч от НБА. Това е временна формация, чиято мисия е да отвори вратата за връхлитащата стихия. Ако успеят да се класират, американците ще стъпят с всичка сила върху педала на газта и ще направят много сериозен опит да стоварят резултатите от труда си върху останалия свят.
Основната цел на федерацията е олимпийско злато от Пекин, но световното в Япония би могло да се превърне в трибуна, от която звездите в НБА да изпратят много сериозно послание.
Накърненото национално достойнство на американците винаги е било могъщ мотиватор за изумителни спортни постижения.
Когато щатската олимпийска машина се вбеси, почти няма сила, която да я отклони от целта й. С целенасоченост, всеотдайност, професионализъм и много пари Америка е в състояние да постигне чудеса. Така беше през 1980 г., когато хокейните вълшебници на Хърб Брукс разтърсиха света, спечелвайки златото в Лейк Плесид. По-късно на американците като че ли им омръзна да падат и на волейбол и сякаш от небитието
извадиха унищожителната волейболна династия която смая всичко по пътя си през 80-те години. Баскетболът обаче е най-чувствителната тема и съкровена територия. Америка е лоното на този спорт и на всяко поражение се гледа като на национална трагедия. След кошмарите в Индианаполис и в Атина империята определено е наранена и през последната година, без да вдига много шум, американската баскетболна върхушка мобилизира всичките си човешки ресурси, опит и средства, за да може да отвърне неумолимо, категорично и яростно на удара.