Към края на 80-те години вече бях се примирил с мисълта, че Англия никога няма да има силен национален отбор. Английският стил на игра, липсата на добри треньори (няма нито един истински познавач между тях) и жестоката чистка, която английската футболна школа провежда сред талантливите деца (изхвърля безжалостно крехките, но технични малчугани за сметка на бутачите и тичачите) обрекоха английският футбол на многогодишно безплодие. Вече 36 години националният отбор не е постигал никакъв сериозен успех, нещо повече - не е спечелил нито една блестяща победа. С три изключения – победата над Унгария в Будапеща с 3:1 през 81-ва, победата над Холандия в четвъртфинала на европейското през 1996 г.и победата над Германия в Мюнхен през 2001 с 5:1. Но това не бяха много важни маове, във важните винаги идва загубата. Причината е в липсата на добра техника, в треньорите, които са като коне с капаци и в уродливата система за начална подготовка. А тя продължава и днес, когато в големите английски отбори е пълно с чужденци, майстори от най-висока класа (има от кого да се учиш). Без техника и импровизация няма голям футбол. Но децата, които притежават такива качества, стигат много трудно до елитния футбол. Докато детските и юношески школи не попаднат в ръцете на истински специалисти нещата няма да се променят към добро. Ето един пример на ниско ниво - защо френските и холандските негри стават световни звезди, а в английските отбори, където вече бъка от чернокожи, няма нито един голям черен майстор с английски паспорт? Хайде, да кажеш, че англичаните не ги бива за футбол, но негрите? Защото Холандия и Франция имат знаменити футболни школи, а английската е може би най-слабата в Европа. Португалия, Испания, Германия, Италия, даже Швеция, Чехия, Дания непрекъснато създават световни звезди, а в Англия трябва да се чака десетилетия, за да се появи някой Боби Чарлтън, Кигън, Бекъм или Оуен. Някой, който да бъде пожелан от големите европейски тимове. Има разбира се и друго - в Англия футболът е голям бизнес, шампионатът е знаменит, парите текат като пълноводна река и така, кой го е еня за националния отбор. Ще дойде време, когато в английските грандове няма да има нито един англичанин (то и още сега май почти няма). Добрите английски футболисти ще имат поле за изява само в Чемпиъншип и надолу.
И все пак най-важното е, че в Англия няма треньори – решително нито един, който малко от малко да разбира от футбол, поне колкото Вили Вуцов, да рече. Като видя муцуните на местните треньори и ми се отщява. Гледат умно, напрегнато по време на мачовете. Можеш да останеш с впечатление, че вършат някаква много важна работа.
Справедливостта изисква да кажа, че националния отбор на Англия май е по-добър от тези на Андора, Малта, Люксембург, Сан Марино, Кипър (това е спорно), Фарьорските острови...
|